Ще разкажа с няколко думи за "заземяване", при което човек става буквално безсмъртен (или в най-лошия случай ще живее около 1000 години). Условието е само едно - човек да се спусне много дълбоко под земната повърхност

На такава дълбочина, на каквато не е стигала (поне официално) нито една сонда - 30-40, а най-добре 100-тина километра или повече. Това става чрез система от проходи и пещери, които с дълбочината достигат гигантски размери. Тези пещери са обитавани от различни видове животни и растения с огромни размери, които могат да живеят хиляди години, ако друго животно или някакъв подземен катаклизъм не ги унищожи. За пример - гъбите там достигат размер на вековни дървета и всичките без изключение са ядивни (там се намира тяхната истинска среда на живот и развитие, тези на земната повърхност са тяхно бледо копие).
Какво предпоставя за такова избуяване на живот на десетки и стотици км под земната повърхност? Това са слънчевите енергии, които са сурови на повърхността, но с проникването си през километри скална маса, понижават честотите си и "се смекчават", образувайки изобилие от меки електрони, които са изключително полезни за организмите. В гигантските пещери на тези дълбочини струи светлина от всички посоки едновременно (заради понижаването честотите на иначе високочестотните слънчеви енергии, както и дезинтеграцията на меки електрони до видима светлина), температурата е комфортна и без флуктуации. Също така с дълбочината отслабва и гравитацията, като на 40-50км човек е способен да прави подскоци без особено усилие, с които да преодолява 10-тина метра разстояние за подскок.
Колкото по-надолу се спуска човек, толкова повече жизнена енергия придобива. Апетитът и жаждата изчезват - вече няма необходимост от храна и вода. Постепенно нуждата от респирация се притъпява, като със спускането още надолу, дишането спира напълно. Също така постепенно сърцето забавя ход и отслабва пулсациите си, а накрая спира напълно (това става при достигане на нужната дълбочина, която мисля беше 200-300км). Организмът просто вече няма нужда да извършва тези ритмични/пулсиращи рефлексни движения, които са го поддържали жив на повърхността, а това ще прекрати износването на органите и на организма като цяло. Тук долу животворните енергии са толкова силни, че насищат всяка клетка на тялото чрез директно проникване.
Начинът на разпространение на звука и чуването също много се променят, като идва един момент, в които става възможна телепатична комуникация.
А пък в зоната на безтегловност (гравитационният "мехур", на дълбочина около 1100км) заради перфектния баланс на енергиите, човек с лекота може да управлява материята около себе си само със силата на мисълта. След тази дълбочина гравитацията постепенно се появява отново, но вече в противоположната посока, и така още около 160км до достигане на "долната земя", т.е. вътрешната повърхност на кухата ни планета.
Това ценно познание е подробно представено в книгата-разказ "Etidorhpa", която се смята за научна фантастика (подобно на "Мой мир" на Гребенников), но в действителност е реална история, макар че малцина биха я асимилирали като такава. Изключително интересно четиво

Има я както онлайн, така и в PDF формат.
На който му е интересно, мога да давам още подробности.