Изработване на хармонизатор на Слим Спърлинг
от caduceus » 04 Сеп 2012 21:40
Здравейте всички!
Малко подробности за изработката:
1. Ползвам жица за инсталация 6 кв. мм - най-дебелата която намерих в железарията. Цепите двете да станат отделно, белите изолацията и чистите със спирт за всеки случай. Вземате препарат за посребряване чрез търкане HG /двадесетина лв шишенцето, продава се в онлайн магазините/ и търкате на порции примерно от по 50 см жицата с напоено парцалче, което отлага тънък повърхностен слой сребро. Минавате с полиращ парцал. Препаратът стига за около 15-20 м. жица, което е доста.
2. Хващате две парчета жица с дължина всяко около 1,8-1,9 м. в дрелката. Краят е добре да е омотан с малко текстилно или хартиено тиксо, за да не мърдат парчетата. Другият край е в менгемето, въртите надясно /по час. стрелка, гледано от вас в посока към менгемето/ докато се стегне шнурът. Не пренатягайте!
3. Режете внимателно три парчета по 52,4 см, което е 1 свещен египетски кубит /мярка за разстояние, ползвана в пирамидите и др. особени обекти/. Мярката е важна и работи като честотна регулация на излъчването. Допуск - не повече от два мм. Има и друг кубит, но той е за ментално управлявани устройства и е по-голям. Тук работим с по-активния за физическия план.
4. Трите парчета се свиват в окръжности и краищата се запояват. В краен случай може да се свържат с медно-сребърно тиксо, но трябва да е здраво. Долната и горната им част /при изправено положение/ се сплескват малко с чук, на ударната част на менгемето. Целта е като легнат един върху друг да не се различават много по форма, защото иначе вътрешния и външния ринг стават доста елипсовидни и се измества енергийният им фокус. За улеснение се връзват с медна тел да не шават един спрямо друг.
5. Прави се една бобина Аку-Вак от четири кубита единична тел също 6 кв.мм., като се навива надясно на тръба Ф20. Този размер дава размер на бобината тъкмо колкото да се мушне във сглобените рингове. Запоява се вътрешната свръзка, която не трябва да е симетрична - т.е. да не е в центъра на бобината!
6. Определя се кой край от бобината е + и кой с - излъчване. Плюсэт винаги се слага е в горната част на хармонизатора. Така фокусираното от ринговете статично поле вече се върти динамично през бобината, която го засмуква като прахосмукачка от долната част и го изхвърля през горната, като полето е тороидално /бобината е в центъра/.
7. Топчетата са за усилване, енергията върви отвън навътре в тях и тече през ринговете. Има готови от Китай, но искат сериозна поръчка от няколкостотин бройки. Иначе са евтини, по 25-30 цента парчето. Затова си ги правя от медна тръбна свръзка, като режа по четири триъгълника във всеки край и ги свивам с клещи към оста. Става грубо топче, което покривам с медно-сребърно тиксо за да се скрият дупките. С него ги и закрепвам към ринговете симетрично, слага се едно и вътре в бобината.
8. Всичко се свързва здраво, най-добре да се запои, но работи и без, стига да има добър механичен контакт на частите. Слага се на някаква поставка - глинена, стъклена или пластмасова. Не мисля че е добре /както в оригинала/ да има медна полусфера отдолу.
9. Слага се например на балкона - да не е във фокуса на ъгъл, където се събира негативна линия. Там се неутрализира частично и работи по-слабо. По настрани от ъгъла!
Това е в общи линии. При намалено ниво на мързел може да се направи за по-малко от един ден, а ползата е значителна.
Уф, пак стана дълъг пост, ама не успях да го свия повече без да се губи информация.
Подкрепям това за срещането на краищата. Иначе за останалото за мен това е просто материал, които се моделира и "програмира" от човека, който прави хармонизатора. Това, което е факт е, че шнура трябва да е усукан много добре, колкото по добре усукан толкова по-голяма енергия вади. Аз ги навивам като закрепвам кабела някъде на стена или тръба менгеме и тн. След това другия край с една отвертка шило или там каквото ви е удобно се навива, като отвертката е минала през ухо на кабела, а с лявата ръка държа шнура. Според мен трябва и с двете ръце да се държи шнура при изработването, за да се затвори веригата. Също така се и програмира шнура, до като се навива. Според мен ако шнура не преминава през сферата а е запоен в двата и края и вътре е празно е по добре.
. Следва продължение направата на бобината замерването и , пробиване на топчетата запояването на ринговете разбрах, че трябва да проследя кой проводник къде се запоява, сплескването на допирните точки на ринговете за да не стават елипси , но сплескването ще доведе май до промяна на дължината на ринговете , трябва да се пробва дали и колко ще е 
, много добър урок за направата на хармонизатор /придружен със снимков материал/