Енергия Принципи Взаимозависимости Действие

[smsi-h]

Хипарх,

Цитирам те:" Вариантът вляво показва възникване на торсионни полета (свредели) от всяка една субатомна “частица” (или поне тези, които са отговорни за полетата) от веществото на магнита. Фактически свределчетата са неизброими милиарди, плътно едно до друго и постепенно разширяващи се и отслабващи с разстоянието. Това се отнася за излъчващия (етер/време/деструктивни процеси) южен полюс. При северният пък имаме поглъщане на етер/време/съзидателни процеси и там свределчетата се “вливат” в магнита. Не съм сигурен дали посоката на потоците е такава, така я навързах логически.
Вариантът вдясно показва излъчване на големи (макро) вихри пак с противоположни спинове. Този вариант ми се струва по-малко вероятен, понеже ако вихрите бяха с макроразмери, то щяха да окажат някакви усукващи сили например върху метални предмети."

Прочети "Магнитния Поток" на Лиидскалнин. Общо взето торсионните поленца /свределчета/ на частичките на магнита, които са ефирни и нямат нищо общо с материала В КОЙТО СЕ ПРОЯВЯВАТ, са съвсем различно нещо. Прави разлика между частиците/вълните на етера и неговата информационна съставка, която се проява като торсионно поле, което е вторично и резултативно на частиците.
Общо взето нещата, които казва Филип за вихрите, на основата на които се държи Вселената, ги казва и Лиидскалнин, но изключително за магнитния поток, и частично за гравитацията и електричеството.

[Philip]

Хипарх,
Имаш огромен проблем
Стремиш се да натъманяваш новопрочетено със старопрочетено без изобщо да чуваш себе си и собствените си чувства.
Аз когато чета нещо ново за мен "забравям" всакакви знания и мисли за свързване с неща, които вече са ми в главата. Стремя се в главата ми да е излъчването, образа на този, който го е писал, във времето, в което го е писал. Така без напъни в главата се появяват като образи именно нещата, които той е мислил и си е представял, когато е написал точно това нещо. (и езика, който е използвал при писането няма никакво значение)
Освободиш ли си мозъка от очаквания - всичко става лесно и просто
А на скеча и двете са ти грешни

***
Човек винаги се стреми да представи нещата в собствената си мерна скала. Забрави размера си. Почувствай "материала", който те интересува в момента. И започни да се "гмуркаш" в него. Слизай на все по-дребно ниво, докато не почувстваш, че по-ниско и малко няма, и тогава ще можеш да разбереш, да видиш, и осъзнаеш
А иначе и аз съм ги чел всякакви написани теории - и за струни, и за холограми, и за каквото съм намерил написано.
Моето чувство ми показва това, което пиша тук и сега. То не е компилация от всичко прочетено от Филип досега То е мое разбиране, достигнато по начина, който описах по-нагоре.

А за да ти е по-лесно, представи си вместо вихър - зъбни колела - зацепени едно за друго, еднакви, от които е съставено всичко голямо и малко, етерно и материално.

zk.jpg (49.97 KiB) Прегледано 5899 пъти

Като успееш да си представиш това, представи си пък това:

tennis-balls.jpg (19.94 KiB) Прегледано 5899 пъти

Ето от това е съставен светът ни, но не са топки, а вихри, толкова са миниатюрни, че в момента няма устройство, което да ги "види" и движението на всяка една от тях се предава на всички останали до края.

[hyparh]

Прав си smsi-h, трябва пак да прочета "Магнитен поток", че първия път не вникнах много, а и ме объркваха тези "магнитчета" (субстанция), която трябва да е етерно проявление.
Филипе, ще поспра за малко, че нещо предавките в главата ми започнаха да отцепват Със зъбчатките излиза, че всяко едно взаимодействие трябва да се предава мигновено, а знаем, че това не е така (скорост на светлината, електричество и др.). Един вид тези взаимодействията, познати ни от ежедневието (електромагнитни), се разпространяват по по-различен начин и не използват директно "зъбните предавки", а някакъв по-бавен начин, за разлика от най-фините взаимодействия.
По-добре на този етап да се върна към противоположните потоци, които съставят гравитация-антигравитация, там разбиранията ни се припокриваха чудесно, пък за вихрите ще се опитам да го осъзная по някое време