Енергия Принципи Взаимозависимости Действие

[Philip]

На Слънцето можем да му припишем свойства както да създава живот, така и да го унищожава, нали?
...И тези свойства не си противоречат.

[hyparh]

Да... но пак не мога да свържа свойството гравитация с електрона и свойството антигравитация с протона/позитрона. Можеш ли да разясниш по-подробно как разбираш тези свойства? Какъв е механизмът им?

[hyparh]

Позитронът (дай да си го наричаме вече така ) отблъсква себеподобните си, както и електрона. А се привличат противоположните заряди, стремейки се да се неутрализират. Може би това отблъскване на еднакви заряди и привличане на противоположни, имаш предвид под гравитационно свойство. Продължавайки това разсъждение, то ако в материята имаше идеален баланс на + и -, то нямаше да има гравитация. Изхвърлените етерони щяха да са равни на погълнатите (а в действителност погълнатите са повече), нямаше да се създаде етерен дефицит около масивно тяло и съответно етерните потоци гравитация/антигравитация нямаше да съществуват (поне докато някой не създаде изкуствен дисбаланс).

ПП. Не обръщайте внимание на стрелките на потоците, в действителност са наобратно, но тук са разгледани от конвенционална гледна точка. Надявам се в главите на читателите да не стане някаква каша

300px-VFPt_charges_plus_minus_thumb.svg.png (29.86 KiB) Прегледано 9823 пъти

field-repel.gif (8.3 KiB) Прегледано 9823 пъти

[Philip]

Оооо - не.
Това, което показваш е взаимодействие между полета на частици. Всъщност първото ниво над електроните и позитроните.
То няма нищо общо с гравитацията и антигравитацията.
В тях участва следващото, по-високо ниво на съставящите полетата частици енергия
"Това създаване преминава през следните фази:
1. Вихър, създаден от вибрация
2. Натрупване на енергия до сгъстяването и в единични, неделими "частици"
3. Те създават свое собствено поле, което предизвиква вторични свойства и свързването им в по-големи обекти. Тези вторични "частици" са тези, които учените наричат кварки, мюони, фотони и какви ли не още. Каква ще е частицата, зависи от това колко единия тип вихър преобладава над другия. Реално нещата, които наричаме "полета" - електрическо, магнитно, гравитационно - са именно тези частици.
4. Тези частици си взаимодействат и се свързват в "атоми" "
(това е част от първия ми пост в темата)
Сега виждам, че по инерция съм добави в точка 3 и гравитационното, което не е вярно. Ще го махна от текста в първия пост.
Гравитацията и антигравитацията са проява на създадени вихри, които си взаимодействат с тези, съставящи полетата.
Прекрасен пример е торнадото. Неговите вихри реално повтарят вихрите, създаващи материалния свят:

В него се проявява антигравитацията.
Гравитацията съществува без да и е нужно допълнително движение.
За да се прояви антигравитацията е нужно да се създаде въртящ се вихър, независимо от начина на създаването му - електричен, механичен или някакъв друг.
Електрона заради свойството си за центробежност не може да създаде вихър. Той го разпръсква.
Позитрона е центростремителен. Това му свойство го прави създател на вихри. Всяко центростремително движение е позитивно и градивно (няма смисъл да изброявам всички, достигнали до основата на нещата и създали действащи антигравитационни устройства )
...Ами - това е
Затова позитрона е в основата на антигравитацията.

[hyparh]

Субквантовата кинетика представя по доста елегантен начин възникването на полета и сили около една субатомна "частица". Разглежда възможности за присъствието на всички видове полета около дадена частица в зависимост от това в какви условия се намира тя и с какви други частици си взаимодейства. Например приема електростатичното и гравитационното поле (с двата си полюса) като двете изначални сили, които присъстват около една частица по дефолт Например на тази картинка виждаме трите вида етерони (формиращи етерните вихрови обекти), обозначени условно с X, Y и G. Първите два отговарят за възникване на отрицателния и положителен ел. потенциали, а G обозначава гравитационната сила. Трите са неразривно свързани по между си чрез определени химически кинетични реакции. Етероните могат да дифузират, да реагират един с друг и да сменят вида си в зависимост от реакцията, която извършват. Те са постоянно променящи се динамични "нещица".
За удобство вихровите обекти са представени като кръгчета:

20141101_180014.jpg (260.89 KiB) Прегледано 9798 пъти

Силното и слабото ядрено взаимодействие, както и магнетизма, са вторични силови ефекти. При ядрените взаимодействия гравитационното действие между субатомните частици изглежда е основната причина за "сключването" на вихрите един с друг. При тази теория ел.статичните сили не формират нелогични сингулярности в центровете на частиците (както е при конвенционалните), а са с крайни стойности. Това позволява сравнително лесното спояване (ядрен синтез) между тях и всъщност е в подкрепа на студения ядрен синтез, отхвърлян от академиците.
Тук са представени сключвания на неутронни и позитронни вихри в ядра на деутерий и хелий-4:

20141101_175939.jpg (354.78 KiB) Прегледано 9798 пъти

С магнетизма нещата не са много ясни (както винаги ), но се предполага, че възниква като страничен ефект от напречно разминаване на ускорени заредени частици, предизвикващи вихрово движение на околното ел.статично поле и това поражда магнетизъм.

[Philip]

По написаното и схемите излиза, че негативно зареждане на телата предизвиква антигравитация. (ако съм разбрал правилно)
Това противоречи ли на гравитационните свойства на електрона и позитрона, както ги извеждат другите напреднали в областта, несвързани със субквантовата кинетика?

[hyparh]

Да, така излиза. Мойте гаражни опити също показват, че отрицателно заредено тяло (от Кокрофт-Уолтън умножителя ми за негативен волтаж), с лекота отблъсква разни леки неща, поставени върху него, а при положителен заряд остават статични.
Официалната наука още е далеч от тези неща Все още залага предимно на ОТО и СТО в макромащаб и на квантовата механика в микромащаб. Поотделно тези теории криво-ляво се справят в тяхната област, макар и с много условности и кръпки, а направи ли се опит да се обединят, всичко се сгромолясва на пух и прах. Изначало много основни принципи са сбъркани и оттам става верижна реакция.
Не могат да впишат гравитацията на микрониво, а пък антигравитацията я свързват с някакви екзотични материи, които се придобивали много трудно и с много енергия... въобще кашата там е голяма

[hyparh]

Тези дни се замислих над няколко важни и взаимосвързани процеса, механизмът на които не е напълно изяснен.

1. Защо при движение на магнитно поле около проводник (или обратното), възниква електричество?
2. Защо при пускане на магнит през медна тръба, възниква спирачен ефект?
3. Защо при свободно падане на два магнита, с еднаквите си полюси един срещу друг, се получава забавяне на падането, подобно на спирачния ефект с медната тръба?
4. Защо инерциални сили се проявяват само при промяна на скоростта или посоката на движение на едно тяло, което по принцип е в движение?

Забележете основното свойство, обединяващо тези примери - динамиката. Всичките се проявяват само в процес на динамика/промяна, както при опитите на Козирев с поглъщането и излъчване на етер. Това са страшно ключови въпроси, които ако се сдобият с правдоподобни отговори от гледна точка на етера, може да стане доста интересно При разбиране на правилния процес съм сигурен, че тези въпроси ще отпаднат с лекота. Ако се присетя нещо в процеса на размишление ще драсна, споделете и вие, ако има нещо.

[Philip]

За да може мозъкът да проумее отговора на въпросите ти, първо трябва мъничко да промени закостенели грешни понятия за реалността в света ни.
Разбиранията ни за физическия ни свят в общи линии са, че всяко нещо, което може да се види, пипне, помирише, вкуси е материя. Тя притежава обем и маса. Състои се от атоми.; Всичко, което не виждаме, но не може да отречем действието му са полета.

Какво е атома - в началото на темата вече стана въпрос. Няма да се повтарям.
Това, което трябва да се допълни е следното. В крайна сметка цялата "материя" в този "физически свят" е "енергия" или по-точно - вихри.
Те са "поле" и създават около себе си "поле". Взаимодействат си вихрите.
Това, което все още не могат да установят "учените" е, че това, което наричат слабо взаимодействие се разпростира чрез околните вихри на огромни разстояния.
Действието на всеки вихър чрез взаимодействието си с околните достига до края на това, което наричаме Вселена
Веднъж достигнат ли до това разбиране - веднага ще свържат в едно всички взаимодействия, дето ги мъчат вече толкова векове

Ето и истинските определения :
1. Маса - Силата на взаимодействие между вихрите, съставляващи "тялото" и всички околни вихри.(До края на Вселената )

2. Закон за запазване на момента

Тялото е неподвижно. Съставляващите го вихри и вихрите на околното пространство образуват единно равновесно динамично поле. Единно - защото всичко е вихри, взаимодействат си постоянно и не се разпознават между себе си като нещо различно . Равновесно - защото околните вихри и тези на тялото са изравнени по сила. Динамично - защото вихрите се въртят с огромна скорост

Прилага се "външна сила". За да се премести тялото, тази сила трябва да "разкъса" динамичното статично вихрово равновесие. Затова телата се "запъват"

Движещо се тяло. Вихрите отново са в единно равновесно динамично поле. При равномерното движение вихрите на тялото създават обратно движещи се вихри със същата сила, но с обратен знак. (Това е описано и от Шаубергер) Между тях се движат вихри, които са неподвижни спрямо движението на двете. (ако си представите линеен иглен лагер, при който двете повърхности се движат с еднаква скорост, но в противоположна посока, ще можете да си представите какво обяснявам) Спирачка на това движение се явява единствено разкъсването на вихровите връзки на срещаните по време на движението обекти - в добрия случай - вихрите, от които се състои въздуха; В лошия случай - масивно тяло, на което вихровите връзки не могат да бъдат разкъсани и се получава ПТП с различна сила според неговата маса

[hyparh]

Мяза ми на теорията за торсионните полета Преди време четох материали за нея, но така и не ми стана ясна - някак си не можех да си представя нещата с тези въртящи се полета.
Да вземем за пример един магнит. Според Райхенбах северният полюс излъчва синьо, хладно и успокояващо, а южният – червено, горещо и дразнещо. Това означава север – положителна оргонна енергия, юг – отрицателна.
Прилагам една набързо надраскана скица в Пейнт :

Magnets.png (17.38 KiB) Прегледано 9675 пъти

Вариантът вляво показва възникване на торсионни полета (свредели) от всяка една субатомна “частица” (или поне тези, които са отговорни за полетата) от веществото на магнита. Фактически свределчетата са неизброими милиарди, плътно едно до друго и постепенно разширяващи се и отслабващи с разстоянието. Това се отнася за излъчващия (етер/време/деструктивни процеси) южен полюс. При северният пък имаме поглъщане на етер/време/съзидателни процеси и там свределчетата се “вливат” в магнита. Не съм сигурен дали посоката на потоците е такава, така я навързах логически.
Вариантът вдясно показва излъчване на големи (макро) вихри пак с противоположни спинове. Този вариант ми се струва по-малко вероятен, понеже ако вихрите бяха с макроразмери, то щяха да окажат някакви усукващи сили например върху метални предмети.

Попаднах на несъответствия, съпоставяйки теорията за торсионните полета с опитите на Козирев. Теорията посочва дясновъртящите торсионни полета за съзидателни, а лявовъртящите за разрушителни. Експериментите с дискове на Козирев показват точно обратното – при “облъчване” на нишката на окачен диск, с необратим ентропиен процес (например памуче с ацетон), дискът се завърта надясно. При облъчване с негантропиен съзидателен процес (например замръзване на вода), дискът се завърта наляво. Предполагам истината показва Козирев, все пак имаме експериментални данни срещу теория.

Това, което трябва да се допълни е следното. В крайна сметка цялата "материя" в този "физически свят" е "енергия" или по-точно - вихри.
Те са "поле" и създават около себе си "поле". Взаимодействат си вихрите.
Това, което все още не могат да установят "учените" е, че това, което наричат слабо взаимодействие се разпростира чрез околните вихри на огромни разстояния.
Действието на всеки вихър чрез взаимодействието си с околните достига до края на това, което наричаме Вселена

Но как става това предаване в безвихрова среда? Имам предвид, че стабилните вихри изграждат познатата ни материя, следователно в междугалактическото пространство не би трябвало да има такива стабилни (самоподдържащи се) вихри, а просто етер в някакво близко до хомогенно състояние. Може би самият етер се завихря само временно и по този начин предава определено поле/информация?
Трябва да помисля как вихрите се свързват със Субквантовата кинетика. Всъщност в един ъпдейт към въпросната теория мисля, че беше разгледано нещо подобно, трябва да го прегледам на бистра глава утре, че в момента пиша с полуотворени очи