Преди време особено се дразнех от някои потребители във форума mazeto.net , където се събира странна смесица от хора - както умни и любознателни, така и най-долна награмотна плява и измет с претенции. За съжаление последните са най-продуктивни в писането, най-нахални и с високо самочувствие, което породи в мен желание да ги просветя със малко езоповски написани басни Понеже най-вероятно там са ги изтрили модераторите, щото някои пострадавши /които се познаха/ се изказаха, че били нелепи 
, ще ги пусна тук.Първата е относно химическите следи и боклука, с който ни пръскат като скакалци - дето само да си вдигнеш главата ще ги видиш, но още се намират хора които отричат очевидното.
МАЛКА БАСНЯ ЗА ЩРАУСИ, КЕМТРЕЙЛС И ЕДНИ МНОГО УЧЕНИ ХОРА ОТ ФОРУМ ЗА „СВОБОДНА” ЕНЕРГИЯ /СЕ/
Вървели си три щрауса из пустинята, спорели за пространствено-временния континуум и има ли някъде из него нещо бадева за ядене, дето не си го садил и поливал /СЕ например/. В един момент видяли следи от лъв. Единият щраус казал – абе дайте да намерим една пушка за всеки случай, щото наоколо скита опасна гадина и може да станем зян. Да, ама другите двама били особено учени и образовани рекли – споко и непуко, това не са следи, а елементарно климатично явление, струпване на пясък следствие на вятъра и т.н., което ти като прост щраус не го схващаш. Дали му картинки и пространни психологически обосновки как и защо няма такова нещо като лъв, камо ли да е наоколо. Третият щраус им теглил една дълга майна и отишъл да проучи от какво се плаши лъва, както и да си намери пушка.
Двамата много образовани и учени си тръгнали по своите си щраусови работи, всеки в различна посока. Единият от тях скоро видял лъва – и което е по-важно, лъвът също го видял. По щраусов навик, си заврял главата в пясъка, но бил изяден набързо без много коментари като по форумите. Докато лъвът се разхождал и си мислел колко ще е хубав живота, докато има такива глупави създания, попаднал на втория учен щраус. Той също си заврял ужасен главата в пясъка да се скрие – нали кармата му го направила такъв, няма друго какво. Лъвът вече не бил гладен, обиколил го един-два пъти и накрая си рекъл – абе не е лъвица, но като няма друго все е нещо... И му го отпрал отзад. Щраусът го позаболяло, но намерил утеха в квантовата физика, сетил се че всички сме предимно енергия и материята е много малко, та няма как да се пострада осезаемо. На второ място, нали светът е илюзия и няма от какво да се притесняваме сега че някакъв лъв те е оправил – нищо че г-за те боли сериозно. Все пак и лъвът е илюзия, нали – вероятно пустинен мираж.
Накрая лъвът попаднал на третия щраус, който директно извадил пушката и му треснал едно бренеке, като му видял сметката без много разсъждения. Тогава и вторият му оцелял, но малко трудно вървящ негов събрат се убедил не само сетивно, че такова животно като лъва има – и прави не само стъпки по пясъка, а и други работи дето болят повече. За съжаление изяденият нямало как да изкаже мнение...
Край.
Втората е за свободната енергия и десетките работещи прототипи, които нашите "колеги" в тоя форум много обичат да обсъждат "компетентно", но без никакъв реален практически резултат.
БАСНЯ ЗА ПАПУАСИТЕ, ДЕБЕЛАТА ШАМАНСКА КНИГА И ПИРОНИТЕ
Живели си в Папуа-Нова Гвинея едни добри хорица, по същността си /за съжаление/ диви туземци. Техните предци обаче навремето били изяли няколко бели изследователи, включително прочутия руски пътешественик Миклухо-Маклай - та внуците им си мислели, че са станали много умни от това и се пъчели и радвали с предполагаемата си ученост. Известно време преди да бъдат опечени на шиш, тези бели мисионери се опитвали да налеят малко акъл в доста простите по принцип глави на папуасите, та в резултат при местния шаман останали няколко книги. Най-уважаваната от тях била на някой си Патрик Кели /баш майстор/, изпъстрена с тайни знаци и картинки и разказвала за чудния свят на дърводелството, където – о, боже милостиви – съществували странни и прекрасни неща като тесли, триони и дори чукове. Особено била интересна историята за невероятното откритие, което задморските пришълци били направили – пирона! В книгата били показани много видове от това чудо – клинци за подковаване на коне, огромни пирони за свързване на греди, та дори разновидности като габърчета и карфици. Шаманът седял дни и нощи и изучавал заедно със старейшините книгата - но след като изяли мисионерите вече нямало кой да питат, а сами нищо не схващали, защото на острова нямали нито един железен предмет /просто били назад с материала хората/. Най-голямата и неразгадаема тайна била как аджеба се използват тия пирони, защото в книгата не го пишело в подробности – на картинките се виждали чукове и други работи, както и стърчащи от дъски пирони, но не и процеса на забиването /по това безгрижно време естествено нямало още ютуб и вибокс клипове с мъдри коментари отдолу от още по-мъдри интернет потребители/.
Докато един ден, явно в отговор на горещите им молитви към Великия папуаски дух, един пийнал повечко портокалова ракия старейшина се спънал в полузаровен сандък, останал от времето на мисионерите. И в него, за безкрайно щастие на шамана и екипа му за изучаване на дебелата дърводелска книга, имало старо уиски /което веднага било пожертвано за целите на науката – т.е. изпито за експеримент какво точно ще стане на организма след него/, а най-важното – кутия с лъскави големи пирони! Те съответно били пробвани от редовите туземци на вкус, мирис и за всевъзможни други битови употреби, но се видяло, че не стават за почти нищо практично /освен може би жените да ровят с тях картофи/.
Тогава шаманът свикал Великото папуаско събрание и обявил – който разгадае тайната на използването на пироните, на него ще се падне вечната слава на най-учен папуас, а освен това ще му дарят едно прасе за почерпка и естествено най-палавата и рошава мома на острова! И като се започнало.... Създали се форуми за развитие на науката за пирона, явили се преподаватели по теория и практика на пиронознанието, както и всякакви учени хора, описващи как трябва да стане работата /съгласно дебелата книга например на акад. Наджаков отпреди сто години/ и т.н. Имало и доста практици. Например един от тях въвел правилото пирона да се натиска от острата страна, като колкото по-голяма била болката – толкова повече практикуващият се доближавал до ефекта забиване /само че в ръката му/. Друг практик казвал, че е нужно да се натиска пиронът в обратната посока – с острието надолу, но за повече сила трябва да се рита с крак. След няколко контузии той съответно останал в историята с прозвището „могъщият куц папуаски инженер” и станал преподавател по техника в шаманското училище. Особено се отличил старият майстор Бонго-Бонго, който постигнал лека вдлъбнатина в дъската чрез натискане на пирона с камък. Така той почти успял да го забие, просто след една секунда пиронът паднал от вертикално във хоризонтално положение – но това бил грандиозен успех на папуаската наука и било отбелязано със специална тема във туземния форум за свободна енергия! Възникнал лек спор следва ли да му дадат прасето и момата /на която търпението вече било на привършване и искала да бяга на съседния не толкова учен остров, дето не се замисляли толкова и щяла да е оправена отдавна/, но надделяло мнението да почакат по-стабилни резултати.
Така си вървяло полека-лека времето, а туземците след някоя година изоставили тия мистични пирони и само шаманът бил разбрал по някое време /не забравяйте, че си говорел директно с Великия папуаски дух/ че им трябва не натискане, а удар. Но за беля държал много на тезата си, че пирона трябва да се подпира с пръст отгоре когато се удря с камъка... Това естествено било криворазбрано тълкуване на инфото от духа, но все пак негов личен принос в теоретичната папуаска наука - обаче практиката била много болезнена... Затова и той предпочел да обяви тия неприятни неща, водещи до подути пръсти за неособено важни и да наблегне на работата върху момата /вече бивша/, която останала за него като най-умен. Прасето съответно било изядено отдавна, защото станало за времето на обсъжданията голям глиган и опустошавало картофите на племето. Всички сложни научни въпроси били оставени за по-добри времена, а форумът за свободна папуаска енергия и наука се превърнал в място за лека раздумка и местна политика.
Така нещата си дошли на мястото, докато не дошли белите хора да направят хотели и басейни - а папуасите да ги мият, защото като прости хора не можели друго да вършат.
Край.
ПП
Дано сте се забавлявали :D
