Полемика за свободната енергия
Публикувано наCOLON Пон Окт 21, 2013 1:24 pm
Това, което Шаубергер е искал, е да вдъхнови човечеството по такъв начин, че то да възпита в себе си по-отговорно отношение към нещата, от които зависи. Да нарака човечеството да осъзнае, че то не може да продължава да бъде безотговорно към себе си, защото човешката раса приближава етап на зрялост.
Историята е, че поради това си подлъгване, още малолетното човечество е злоупотребило с всичко, което Шаубергер му е дал. Не е злоупотребило само с онова, което Шаубергер е запазил за себе си.
Това, което Тесла е искал, е да вдъхнови човечеството за по-далечен поглед. Да възпита човечеството на дългосрочно мислене, да го научи, че изследването на границите на възможностите е нещото, което носи развитие и знание.
Историята е обаче, че и той се е подлъгал с човечеството, защото в своето малолетие то не е способно да мисли за другия ден, или за това какво е възможно и какво не е. Човечеството е злоупотребило с всичко, което Тесла е споделил, и разбира се не е успяло да злоупотреби с всичко, което Тесла му е спестил.
Това, което Райх е искал да направи, е да представи на вниманието на потиснатото, притеснено и експлоатирано човечество, собствената му вътрешна сила. Да научи масите, че отделинят човек има на свое разположение своя лична енергия, която е достатъчна за всичко. За да загатне хоризонтите на тази лична енергия, той я демонстрира във външния свят и какви ефекти би имала тя, ако хората се научат да мислят повече за себе си и по-малко за останалите неща.
Историята за жалост е такава... че Райх значително е надценил човечеството, което в малолетието си напълно е изпуснало посланието и е предпочело да запомни Райх и изобретенията му като инструменти за екзотично забавление.
Това е съдбата на всяко едно име, известно в средите, и колкото по-назад във времето е живял човекът, толкова по-малолетно е и човечеството. На ден днешен, на прага на своята зрялост, вече го няма духът на обидното забавление - има го откровения страх и неразбиране от всяко сериозно нещо, както при тинейджъра. А в случай, че нещо стигне до съзнанието на днешното човечество, то самото се оказва неспособно да го контролира, и новото знание го обсебва до степен, в която нормалният разсъдък се изкривява и изражда, създавайки по-страшни злоупотреби отгокато и да е било в историята.
Шаубергер го е било грижа за природата в качеството й на нещо много по-смислово натоварено - той е имал задълбочен поглед в същността й на планетарно еко-равновесие. И нещо повече - той е виждал къде е човекът като брънка в това планетарно еко-равновесие.
Но хората го помнят заради тръбите му.
Когато ВиК системата се повреди... каква ще е ползата от тези тръби? Когато водата бъде развалена от огромни по сила негативни фактори, дали тези тръби ще са достатъчно добър фактор, който да е достатъчен за оравновесяването й? Когато водата изчезне - както в момента се случва в Омуртаг - какво ще тече по тези тръби? И когато водоемът е празен, е се разчита на цистерни, водоноски и развита глобализация за логистика на стоки отдалеч, кое тогава ще е по-важното - хората, които шофират тези водоноски и които продават в магазините, или тръбите?
Райх го е било грижа за вътрешната сила на хората, способна да отхвърли глупавите проблеми, с които хората сами са се притиснали до стената.
Но хората помнят оргона му като нещо външно и предпочитат тотално да се изолират от ключовата роля на човешкия фактор във всяко едно от изобретенията му.
Никое оргонно устройство не може да се мери с човешките способности да излъчва - и всички известни Райхови изобретения да се съберат на едно, не могат да неутрализират една човешка черна станция. Райховите изобретения, като такива, не могат да предотвратят война, не могат да помогнат на някой да преодолее вътрешна болка, драма, депресия или да го издигнат над онова, което го терзае (ефектът, който имат, е временен, и е като було.. те не се занимават с корена на проблема вътре в човека). Райховите изобретения могат да спомогнат за неутрализирането на радиацията, но каква полза от тях, ако функцията им е да бъдат качулка след дъжд.
Когато се приеме нов закон за автомобилите, който отнема още от свободите на гражданите, каква полза тогава дали колата е подсилена с Райхови устройства. Когато пътищата спрат да се строят, и когато наличните започнат да изчезват, каква полза от Райховите подсилвания на автомобила, когато той не може да стигне до никъде. Когато самият бензин стане недостъпен, каква полза от оргона в автомобила. Ако автомобилът се движи изцяло на оргон посредством някой медиатор, каква полза, когато двигателят се износи и механиката му стане нефункционална.
Не са ли по-важни хората, които произвеждат конвенционални коли, за да има автомобилни части за подновяване и ремонт, отколкото оргоновите подсилвания в автомобила. Хората, които правят нефта достъпен, не са ли по-важни от оргоновите подсилвания на колата. В крайна сметка, когато се тегли чертата, излиза че нищо не се променя.
Тесла е виждал всичко в електричество, но неговият вътрешен плам да го изследва до дупка не се дължи на това, че електричеството е функционално. Напротив. Вътрешният му плам да го изследва до самия край е, че достигайки предела, Тесла е щял да надскочи електричеството.
Електричеството НЕ Е най-доброто състояние на енергията. Неговата ефективност се изчерпва с миниатюризацията - затова в природата не може да се намери не-миниатюрна електрическа система.
Вместо това енергията може да има много други, и много по-ефективни форми. Ние сме ПРИНУДЕНИ да търсим електричество, защото всички мотори, които се правят, са електрически. Други няма. Не всеки разполага със свой собствен завод, със своя собствена икономика и своя собствена индустрия, за да си направи вкъщи не-електрически мотор. Не всеки може да си направи мотор за сешоара, мотор за винтоверта, мотор за калорифера, мотор за пасатора, мотор за гаражната врата...
Човекът няма друг избор, освен да търси безкрайни източници на електричество, защото само такива мотори има на пазара. И няма друг избор, освен електричество, защото само уреди на електрически принцип се правят. Той не може да си направи мотор за всяко едно нещо. Кое е по-важно тогава - електричеството, или мотора? Кое е по-важно - дължината, или линеала? Без линеал, дължината е само призрак. Без мотор, електричеството е нежелано.
Какво ще стане с всички устройства за свободно електричество, когато електрическите мотори вече не са достъпни? С какво ще помогне устройството за безкрайно електричество, когато частите на произведените мотори се износят?
Човечеството има недостатъка винаги да се занимава с по-неважното, и то с впечатляваща усърдност.
Неща, които всъщност разчитат на обществото, на социума, на познатата цивилизация, са абсолютно безполезни. Едно жалко човечество (като съвременното) с нищожно качество на отделните малки хора (каквито са съвременните) ще направи всичко, свързано със себе си, също толкова жалко и окаяно. Нещо, което привидно увеличава възможностите, но всъщност поддържа и продължава зависимостта към безпросветните маси, в дългосрочен план всъщност посява по-големи проблеми от настоящите. Посява бъдещи по-сложни проблеми, от насотящите по-прости.
Скритият интерес на Шауберегер, който личи от цялата му биография, е как да създаде вода.
Скритият интерес на Тесла, който личи от цялата му биография, е как да надскочи електричеството на своето време.
Интересът на Райх през целия му живот, който той в последствие прикрива, заради гоненията срещу себе си, е как да научи човека да използва собствения си оргон, а не външния.
Всички гении, които споделят стремежите им, са имали един неразрешим проблем, и това са малките хора. Който е конфронтирал проблема, е бил затрит. Който е избягал от проблема, е оставил след себе си тайни, с идеята те сами да намерят правилните малки хора, по този начин прехвърляйки своето лично бреме върху откритията си (например Лийдскалснин).
Има достатъчно материал в интернет понастоящем за една цяла нова цивилизация. Нов вариант на цивилизация, която да няма нищо общо със сегашната - такава цивилизация, която ще изисква от човека да бъде друг, а не какъвто е сега. Има достатъчно предпложения, варианти, идеи... но те не се обсъждат, защото се предпочита да се подражава на легендарността на починалия гений, вместо да се порявява емпатия към съществувалия някога човек и реалните грижи, които е имал.
И естествено, докато това е така, изобретенията на тези хора ще значат едно голямо нищо и няма да имат реален ефект върху никой.
За мен още по-притеснително е, че още ПРЕДИ да се засили интересът към нова цивилизация, вече се подават измамни такива проекти, ефектът от които да бъде още по-заробващ (визирам варианти като Zeitgeist).
Историята е, че поради това си подлъгване, още малолетното човечество е злоупотребило с всичко, което Шаубергер му е дал. Не е злоупотребило само с онова, което Шаубергер е запазил за себе си.
Това, което Тесла е искал, е да вдъхнови човечеството за по-далечен поглед. Да възпита човечеството на дългосрочно мислене, да го научи, че изследването на границите на възможностите е нещото, което носи развитие и знание.
Историята е обаче, че и той се е подлъгал с човечеството, защото в своето малолетие то не е способно да мисли за другия ден, или за това какво е възможно и какво не е. Човечеството е злоупотребило с всичко, което Тесла е споделил, и разбира се не е успяло да злоупотреби с всичко, което Тесла му е спестил.
Това, което Райх е искал да направи, е да представи на вниманието на потиснатото, притеснено и експлоатирано човечество, собствената му вътрешна сила. Да научи масите, че отделинят човек има на свое разположение своя лична енергия, която е достатъчна за всичко. За да загатне хоризонтите на тази лична енергия, той я демонстрира във външния свят и какви ефекти би имала тя, ако хората се научат да мислят повече за себе си и по-малко за останалите неща.
Историята за жалост е такава... че Райх значително е надценил човечеството, което в малолетието си напълно е изпуснало посланието и е предпочело да запомни Райх и изобретенията му като инструменти за екзотично забавление.
Това е съдбата на всяко едно име, известно в средите, и колкото по-назад във времето е живял човекът, толкова по-малолетно е и човечеството. На ден днешен, на прага на своята зрялост, вече го няма духът на обидното забавление - има го откровения страх и неразбиране от всяко сериозно нещо, както при тинейджъра. А в случай, че нещо стигне до съзнанието на днешното човечество, то самото се оказва неспособно да го контролира, и новото знание го обсебва до степен, в която нормалният разсъдък се изкривява и изражда, създавайки по-страшни злоупотреби отгокато и да е било в историята.
Шаубергер го е било грижа за природата в качеството й на нещо много по-смислово натоварено - той е имал задълбочен поглед в същността й на планетарно еко-равновесие. И нещо повече - той е виждал къде е човекът като брънка в това планетарно еко-равновесие.
Но хората го помнят заради тръбите му.
Когато ВиК системата се повреди... каква ще е ползата от тези тръби? Когато водата бъде развалена от огромни по сила негативни фактори, дали тези тръби ще са достатъчно добър фактор, който да е достатъчен за оравновесяването й? Когато водата изчезне - както в момента се случва в Омуртаг - какво ще тече по тези тръби? И когато водоемът е празен, е се разчита на цистерни, водоноски и развита глобализация за логистика на стоки отдалеч, кое тогава ще е по-важното - хората, които шофират тези водоноски и които продават в магазините, или тръбите?
Райх го е било грижа за вътрешната сила на хората, способна да отхвърли глупавите проблеми, с които хората сами са се притиснали до стената.
Но хората помнят оргона му като нещо външно и предпочитат тотално да се изолират от ключовата роля на човешкия фактор във всяко едно от изобретенията му.
Никое оргонно устройство не може да се мери с човешките способности да излъчва - и всички известни Райхови изобретения да се съберат на едно, не могат да неутрализират една човешка черна станция. Райховите изобретения, като такива, не могат да предотвратят война, не могат да помогнат на някой да преодолее вътрешна болка, драма, депресия или да го издигнат над онова, което го терзае (ефектът, който имат, е временен, и е като було.. те не се занимават с корена на проблема вътре в човека). Райховите изобретения могат да спомогнат за неутрализирането на радиацията, но каква полза от тях, ако функцията им е да бъдат качулка след дъжд.
Когато се приеме нов закон за автомобилите, който отнема още от свободите на гражданите, каква полза тогава дали колата е подсилена с Райхови устройства. Когато пътищата спрат да се строят, и когато наличните започнат да изчезват, каква полза от Райховите подсилвания на автомобила, когато той не може да стигне до никъде. Когато самият бензин стане недостъпен, каква полза от оргона в автомобила. Ако автомобилът се движи изцяло на оргон посредством някой медиатор, каква полза, когато двигателят се износи и механиката му стане нефункционална.
Не са ли по-важни хората, които произвеждат конвенционални коли, за да има автомобилни части за подновяване и ремонт, отколкото оргоновите подсилвания в автомобила. Хората, които правят нефта достъпен, не са ли по-важни от оргоновите подсилвания на колата. В крайна сметка, когато се тегли чертата, излиза че нищо не се променя.
Тесла е виждал всичко в електричество, но неговият вътрешен плам да го изследва до дупка не се дължи на това, че електричеството е функционално. Напротив. Вътрешният му плам да го изследва до самия край е, че достигайки предела, Тесла е щял да надскочи електричеството.
Електричеството НЕ Е най-доброто състояние на енергията. Неговата ефективност се изчерпва с миниатюризацията - затова в природата не може да се намери не-миниатюрна електрическа система.
Вместо това енергията може да има много други, и много по-ефективни форми. Ние сме ПРИНУДЕНИ да търсим електричество, защото всички мотори, които се правят, са електрически. Други няма. Не всеки разполага със свой собствен завод, със своя собствена икономика и своя собствена индустрия, за да си направи вкъщи не-електрически мотор. Не всеки може да си направи мотор за сешоара, мотор за винтоверта, мотор за калорифера, мотор за пасатора, мотор за гаражната врата...
Човекът няма друг избор, освен да търси безкрайни източници на електричество, защото само такива мотори има на пазара. И няма друг избор, освен електричество, защото само уреди на електрически принцип се правят. Той не може да си направи мотор за всяко едно нещо. Кое е по-важно тогава - електричеството, или мотора? Кое е по-важно - дължината, или линеала? Без линеал, дължината е само призрак. Без мотор, електричеството е нежелано.
Какво ще стане с всички устройства за свободно електричество, когато електрическите мотори вече не са достъпни? С какво ще помогне устройството за безкрайно електричество, когато частите на произведените мотори се износят?
Човечеството има недостатъка винаги да се занимава с по-неважното, и то с впечатляваща усърдност.
Неща, които всъщност разчитат на обществото, на социума, на познатата цивилизация, са абсолютно безполезни. Едно жалко човечество (като съвременното) с нищожно качество на отделните малки хора (каквито са съвременните) ще направи всичко, свързано със себе си, също толкова жалко и окаяно. Нещо, което привидно увеличава възможностите, но всъщност поддържа и продължава зависимостта към безпросветните маси, в дългосрочен план всъщност посява по-големи проблеми от настоящите. Посява бъдещи по-сложни проблеми, от насотящите по-прости.
Скритият интерес на Шауберегер, който личи от цялата му биография, е как да създаде вода.
Скритият интерес на Тесла, който личи от цялата му биография, е как да надскочи електричеството на своето време.
Интересът на Райх през целия му живот, който той в последствие прикрива, заради гоненията срещу себе си, е как да научи човека да използва собствения си оргон, а не външния.
Всички гении, които споделят стремежите им, са имали един неразрешим проблем, и това са малките хора. Който е конфронтирал проблема, е бил затрит. Който е избягал от проблема, е оставил след себе си тайни, с идеята те сами да намерят правилните малки хора, по този начин прехвърляйки своето лично бреме върху откритията си (например Лийдскалснин).
Има достатъчно материал в интернет понастоящем за една цяла нова цивилизация. Нов вариант на цивилизация, която да няма нищо общо със сегашната - такава цивилизация, която ще изисква от човека да бъде друг, а не какъвто е сега. Има достатъчно предпложения, варианти, идеи... но те не се обсъждат, защото се предпочита да се подражава на легендарността на починалия гений, вместо да се порявява емпатия към съществувалия някога човек и реалните грижи, които е имал.
И естествено, докато това е така, изобретенията на тези хора ще значат едно голямо нищо и няма да имат реален ефект върху никой.
За мен още по-притеснително е, че още ПРЕДИ да се засили интересът към нова цивилизация, вече се подават измамни такива проекти, ефектът от които да бъде още по-заробващ (визирам варианти като Zeitgeist).