garaja.net

V-gate, или Ви-портата, е един от известните магнитни мотори. Няма нужда да разказвам тук подробности, понеже и без друго всичко, което знам като данни за него, е от книгата за устройствата на магнитен принцип от споменатия тук линк.

От известно време се занимавам с него, само че просто не съм майстор. Големите електрически инструмети ме отблъскват, изморяват ме и някакси никога не успявам да направя нищо с тях. По всичко биологично ме бива много, но моторът и двигателната енерго-производителна техника не е въпрос, който може да се реализира по този начин. (поне не веднага, хехе 8-) )


Това, което съм направил по въпроса, е едно право трасе:
http://postimg.org/image/gstiu4h59/

Мерките са описани в споменатата по-горе книга, но съм ги разделил на две, защото моите магнити са 1см диаметър, а не 2см. Това, което аз съм извадил като нова мярка е, че ъгълът между централната права, и страничната права, върху която лежат центровете на дупките, е 5 градуса.
Движещата се част ми представлява това - пръчка от магнити на две дървени шайби:

http://postimg.org/image/latkqfgkj/

http://postimg.org/image/mr538kjhf/

Върви без проблеми. Ако пътеката е единична - спира в края на пътеката. Ако пътеката е с един преход - както е на дъската - спира в края на втората пътека без видимо забавяне или колебаене при прехода.
Съжалявам, че дъската е снимана без магнити, но са прекалено силни за мащаба и материалите, с които съм работил. Бяха хванати с доста тиксо, и с всички съображения на физиката за правилното място за захващане на тиксото, но една светла утрин всичко гръмна, разкъсвайки тиксото. Сещайки се какъв зор беше, докато ги хвана на място, за да си проведа пробния пробег, предпочетох да снимам дъската без магнити.



В ютуб има много реплики на тази пътека, но никоя не работи! Постарах се да отсея видимите грешки при изаботката на всички популярни линкове по въпроса, и те са значителни, искам да ги споделя след малко. Все пак намерих една работеща пътека, и съм свалил видеото, но се затруднявам да намеря линка отново. Ще го пратя по мейл на който иска... мисля, че дори и то е от споменатата по-горе книга.. забравил съм вече.


Ключовият принцип в цялата работа е разбира се - магнитното поле. Ясно е, че то не е онова, което се представя по физика, а е коренно различно (тази дискусия е по-подходяща за цяла отделна тема).
Лесно обаче с проявително фолио може да се види какво е нужно да стане. Когато има пръчка от магнити, по дължината й има магнитна спирала, съединяваща двата полюса. Когато тази спирала се постави странично върху V-пътеката, се получава магнитен винт.

Магнитното поле обаче има сложна динамика, и една пръчка не е съвсем еднаква с друга - има по-добри, и по-лоши. Например тук (извинявам се за светкавицата, но иначе е по-зле):
http://postimg.org/image/e6l1ej3px/

Долните няколко магнита са изолирани от продължението. Тук обаче има много добра свръзка (долната част я засенчих без да искам):
http://postimg.org/image/8fq9n26c5/

Това е нова подредба с добра обща свръзка, въпреки някои области (имайте предвид, че горната и долната сянка са всъщност двата полюса, така действа проявителното фолио):
http://postimg.org/image/3v4384mmt/


Всички тези подредби на пръчката работят. Въпросът е, че онези с по-издържана спирала, работят по-добре от другите. Също така доколкото успявам да видя с фолиото, до сега не съм срещнал пръчка със симетрична спирала по цялата външна обиколка. Може би е важно да са обърнати към пътеката със своята светла (на фолиото) спирала. А мойта дори се върти... но тя може да се върти заради инерцията, която тази спирала създава, когато преминава с лице към V-пътеката.




Забележките ми относно неработещите в ютуб пътеки са:

- че за роторната част се взима пътеката. Няма никаква логика за ротор да се взима А-симетричната част, а симетричната да е статор. Нещо повече - когато пътеката се намира от външната страна на ротора, тя е огъната, и между отделните магнити се получават разстояния. Това е съмнителен момент, защото може да означава две неща - 1) или се получава назъбено магнитно поле, като трион, което помага на спиралата на пръчката и става нещо като влизане на винт в резба, или 2) не се получава влизане на винт в резба, и тези магнитни бабуни създават магнитно триене в целия процес, което убива пръчката при прехода на пътеката.

Сравнявайки с други устройства на магнитен принцип, и особено с патентите на Джонсън, аз съм добил впечатлението, че се получава по-хубав ефект, когато два магнитни потока се хлъзгат един по друг без стъпала, без "магнитни зъбни колела", а по-скоро като ски върху сняг.
Затова аз искам да направя обратното - роторната част да е симетричната част - шайба, държаща по периметъра си определен брой пръчки (същото като сниманата една моя пръчка, но няколко и не в центъра, а по периметъра). Статорната част да е V-пътеката, и роторът да й е отвътре - където магнитите не се раздалечават, а се доближават, с идеята, че създават цялостна магнитна река, релса... вместо магнитно зъбно колело с бабуни.


- прекалено много триене. Прекалено тежки, огромин ротори, и малки магнити. Калпави лагерници и свръзки, с които механизмът трябва да се бори. Вместо това, аз мисля, че триенето трябва да се махне изцяло.

Преди няколко години цените на неодим се вдигнаха драстично, правейки стоката няколко пъти по-скъпа, в рамките на шест месеца. Пратих допитване до доставчика си, и оттам ми обясниха, че Китай бил спрял износа на неодим като суровина. Тъй като Китай дотогава били най-големия производител на неодим и световен снабдител, никой не можел да се бори с техните евтини цени и огромни залежи. Когато Китай спрели износа, се оказало, че в цял свят няма работещи добивни мини за неодим. Находищата били в Австралия, Южна Америка, и също много в Русия и няколко малки в Европа. Но на тези мини щели да са им необходими десетина години, докато влязат отново в оптимален режим на работа. Така на практика цял свят продавал магнити на изчерпване, разчитайки на държавни запаси от неодим... защото след 10 години, Китай просто ще отворят износа пак, сривайки инвестициите и бизнесите в тия мини по света, дето са се събуждали в отговор.

Китай направиха специална комисия, към митниците, която да следи движението на неодима. Не можеш да си купиш суров неодим от Китай, но можеш да си купиш магнитни устройства. С което Китай целят да монополизират производството на устройства, разчитащи на магнити.

Но не това всъщност е причината. Доколкото разбрах преди две-три години, Китай са започнали да правят огромни полета с хиляди вятърни турбини. Всяка една ползва по 500 кила неодимови магнити - защото са магнитно суспендирани. Няма триене. Сутрешната мараня е достатъчна за да завърти витлото.




И аз се обнадеждих, че е възможно


Много време се занимавах с това да направя магнитни лагерници, или ос на радиална и аксиална магнитна суспенция, но си дадох сметка, че са нужни нови магнитни принципи. Не е възможно да се направи магнитен лагерник на принципа на отблъскване и привличане. Защото:
- оста трябва да се отблъсква от всички възможни страни - колкото повече, толкова по-добре. Но подходите и ъглите са безброй - това е кауза, чието съвършенство е непостижимо.
- оста винаги ще се опитва да избяга - да се прави магнитна суспенция на привличане или отблъскване е като да се прави затвор. Всяко малко колебание ще се засилва и ескалира до голямо отклонение, и на практика веднъж възбудена, системата никога няма да се успокои, дори и да не излезе от ставите.

Трябва да се направи обратното - трябва оста сама да иска да се центрира, сама да иска да се успокои, без нищо да я притиска или дърпа отникъде. По този начин тя ще се стреми да минимализира и заличи всяко възникнало смущение, и системата ще е предимно в покой.



Има такъв магнитен принцип, който руснаците май наричат магнитна дупка.

Открих негова реализация, която може да се използва при радиално-суспендиране, в една играчка:
http://www.youtube.com/watch?v=LyvfDzRLsiU

Открих реализация на магнитната дупка и за аксиално суспендиране:
http://www.youtube.com/watch?v=icpGonZljvA

Във втория случай материалът има значение - репликирах го чудесно с капачка от буркан и месингова шпилка. Оста трябва да бъде цветен метал (тоест "неметална"), поради аномалии в магнитните вълни.




Много се надявам някой да хареса идеята и да даде едно рамо Аз просто нямам даденостите да изработя нещо такова :(
Дори като пробивах дупките, дъската отплесна, гушнах бургията и си рендосах пръста. Не се смейте :!:

Здравей!

ако е нещо свързано с фрезоване, пробиване или струговане мога да ти помогна. Само че ще ми трябва чертеж(скица). Между другото и аз съм се хванал с един магнитен двигател, но за сега не мога да подкарам прототипа все още.

Да, става дума за струговане и пробиване. Ще ти пратя чертеж след известно време.

Защо не опишеш какво мислиш да направиш, повече мозъци ще го прокарат до работещо състояние по-лесно =)

http://ut27972.narod.ru/Book_1/06_Book_1_part_6.htm

на фиг.24 е схемата която искам да направя. Вчера ми дойдоха 4 магнита с надлъжно разположени S и N и днес ги залепих. Само че пак не ще да тръгне. Вярно че малко малко недодялано съм я изпълнил, но все пак трябваше поне малко да се позавърти според мене. Мисля си че магнитите на ротора трябва да са по-дълги. Ако имаш някаква идея, сподели я. Ще я пробвам.

skeleta,
За да имаш логиката на магнитите, която е на схемата, трябва да си преработиш външната или вътрешната схема. Външната ти е като на схемата, а вътрешната ти е само с шест магнита, а не с 8, както е там и реално не се получава последователността на привличане и отблъскване.
Ако ти е по-лесно да промениш външната, раздели пространството си на 12, за да се получи, а също така разпредели магнитите, които имаш по цялата външна площ, нищо че няма да са един до друг.

Филипе,
пробвал съм и с 8, Но според мене трябва да са 6. Ще се пробвам да обясня. Когато са 8 магнита на ротора, 4 от тях взаимодействат с полюсите, а 4те са на мястото където е най слабото взаимодействие с статора. При 6 магнита на ротора, 2 са на полюса а 4те други са на места които се привличат/отблъскват от статора с по голяма сила. Единствено остава да удължа магнитите с по още един отзад. Май са ми много къси и задния полюс също влиза в играта и пречи.

Дано си ме разбрал че много много не мога да обяснявам.

Идеално си обяснил :D Щом си стигнал до този извод, когато магнитите са ти в ръцете, значи това е правилно :D
По моята логика трябва доближаванията да са числа, които нямат общо делимо. Примерно - външен кръг - 4 близки позиции (като при теб), вътрешен 5 или 7 магнита( според мощността им и разстоянието, на което си влияят и равномерно разпределени в окръжността)
Но това е само логика и теория Практиката е друго и в случая - ти си практика, а аз - плямпало

skeleta, много паянтова работа, колега =p

Не съм виждал до сега такава интерпретация на Лийдскалсниновото колело и ще ми трябва известно време да си изчистя мисълта и да се задълбоча.

Но очевидните за мен принципи са:
- със сигурност, когато става дума за такъв брой магнити, се изисква финост. Неодимовите магнити са прекалено мощни за малки модели и това ескалира всички допуснати неточности. И колкото са мощни, толова е по-трудно да бъдат позиционирани точно.
- когато става дума за екраниране са изключитено важни подробностите около екраниращия материал. НЕ Е ВЯРНО, че има магнитно-неактивни материали, полето реагира дори на хартия.
- ключовите фактори, които определят магнитните реалности се наримат в ПОСТАНОВКАТА. Сд-драйв ли ползваш? Или отдолу има някаква друга ос? Каква е?


Недостатъци, които виждам по приложената снимка:
- много важно, ако изхождам от схемите, за които говориш, е спазването на градусите на дъгите - този двигател е от онзи тип, при който полето се манипулира чрез геометрично разположение. Външните магнити между листенцата на детелината са именно за това - за да компенсират създаващи се неблагоприятни условия на цялостния магнитен облак (ако си позволя така да го нарека) в съответните зони. Ти не само ги нямаш (или не си ги снимал поне), ами нарушавайки правилността на дъгите на практика обезсмисляш тези четири външни магнита. А те са нужни за нещо определено.


Съвети от личния ми опит:
- твърде сложно е. Може и да е по Лийдскалснин, но неговото разбиране е дълбоко и фундаментално - невъзможно е да се постигнат ефектите от него по случайност, устройствата му само на външен вид са прости. Дефакто в това начинание тепърва предстои прозирането на основното - не е мъдро да се залага на успешно развитие.
- много често в схеми от този тип се премълчават изключително важни неща. Цялата идея е всъщност конгломерат от Лийндскалснин и Джонсън... само че малко хора си дават сметка, че Джонсън не използва еднакви магнити. Той ползва неодимови, феритни и гумени, защото използва различните параметри на полетата им по градивен начин - геметричното им позициониране е само половината от замисъла. Схеми като тази създават илюзията, че магнитите са еднакви - най-вероятно не са еднакви, а са такива, че параметрите на полето им варира паралелно с ъгъла на описваната дъга, и да ти кажа, мисля, че точно това създава насочеността на движението (схемата изисква фина работа и прецизно съобразяване на параметрите на магнитния поток във всяко едно място).


Решенето, което аз бих взел за себе си, е да си намеря нещо по-просто... не знам за теб, но аз съм от по-ниска категория това е за вещи техници с достъп до лабораторна техника и скъпи измервателни уреди.


Поздравления за скосените магнити, сигурно е било зор да се намерят =)

П.П.
Ако обаче това резонира на усещането ти, ако усещаш че това е разбираемо за специфичната ти мисъл, не се отказвай. Ще се включа в мъдренето. Но помисли наистина дали си заслужава, има много, и по-лесни за репликиране неща.

Да не си скосявал магнитите на ръка? Това би променило всичко.
Не забравяй, че неодимовите магнити са никелирани - те имат различна трактория на магнитния облак около тях, защото никелировката го екранира. Много малка част от схемите имат предвд неодимови магнити, повечето ползват феритни, понеже те са голи. Скосявайки неодимов магнит, като оголваш неодима от никелировката, създаваш нещо доста непредстазуемо и следователно едва ли схемата има предвид нещо такова.

xaumana,

знам че сглобката е много зле, но тия магнитчета се удържат много трудно. Признавам си че не съм чел материала от който видях схемата. Довечера ще се пробвам с гугъл преводача да се справя. За съжаление не видях никъде размери нито на радиусите, нито на магнитите. Затова импровизирах(избрах си ги на око).
Тия магнити с градуса съм си ги търкал на шмиргела. От де да намеря такива? Не знаех че никела дава чак толкова голямо отражение на магнитното поле.
Оня ден гледах че там откъдето си поръчвам магнитите има и с част от дъга. Според тебе ако взема такива дали ще е по добре?

От къде да си взема такава магнитна плака? Много би ми помогнала.

skeleta написаCOLONxaumana,

знам че сглобката е много зле, но тия магнитчета се удържат много трудно. Признавам си че не съм чел материала от който видях схемата. Довечера ще се пробвам с гугъл преводача да се справя. За съжаление не видях никъде размери нито на радиусите, нито на магнитите. Затова импровизирах(избрах си ги на око).
Тия магнити с градуса съм си ги търкал на шмиргела. От де да намеря такива? Не знаех че никела дава чак толкова голямо отражение на магнитното поле.
Оня ден гледах че там откъдето си поръчвам магнитите има и с част от дъга. Според тебе ако взема такива дали ще е по добре?

От къде да си взема такава магнитна плака? Много би ми помогнала.

Да, удържат се трудно. Тези имат сила между 4 и 6кг, и когато става дума за тази малка повърхност, и този гладък никел, просто не може да се работи с тях в такива малки мащаби. Още повече, че повредиш ли ги (което винаги става накрая, защото се трескат твърде силно), струват по 2.60лв единия. Както казах - трудна работна среда, която не вещае нищо добро.

Имам впечатлението, че често използват роторни магнити за целта. Те са по традиция дъги от окръжност.
Само че смисълът ще се промени. Когато се залепят два магнита един за друг, те не се превръщат в един, както се преподава в училище. Те образуват в себе си магнитно поле на втора степен (поле в полето), а това е различно. Колкото повече магнити добавяш, толкова различни варианти на поле има. Така че не е едно и също да замениш редицата от няколко с един голям.

Магнитното фолио ли? Виждал съм да се продава в pramiz. Само че имам много лошо впечатление от тях. Два пъти ми пращат поръчката на тотално друг адрес, и множество пъти са ми съобщавали, че нямали бройката която искам от даден артикул, и вече не ги търся за нищо. Българска работа е... Аз ползвам supermagnete.de Изключително коректни и точни. До сега не е имало случай да не ми пратя ти бонус произволни магнити подарък от тях. Цените са същите и в България, обърнато в лева. Мисля че са австрийци, а складовете им са в Германия.

Магнитното фолио е гел на метални частици, ламинирано. За да се добие представа за магнитното поле, трябва да се разглежда с него от различни ъгли и височини, защото дава само дувизмерно сечение. Където има тъмно петно - посоката на магнитното поле е перпендикулярна на фолиото, където дава светло поле - магнитното поле е успоредно на фолиото.


Погледни нещата на Howard Johnson. Това ще е много по-лесно да се направи:
http://antigravitypower.tripod.com/Free ... hnson1.gif

http://www.theorderoftime.com/images/th ... tmotor.gif


Икам да кажа, че той много често използва дъговиден магнит, който пътува по пътека от наредени прави магнити. На практика тези четири полу-кръга от твоя линк въртят кръгла пътека от прави магнити, точно както на този втория линк. Но е намесен и Лийдскалснин. Лийдскалснин обаче нарежда своите магнити отвън (както е на приложената от руснаците снимка), и за да излъчи равномерно поле, използва стоманена пластина, огъната като детелина - така всичко е много по-равномерно. Тоест това е манипулиране чрез екраниране. И въобще идеята е боза от трудовете на двамата... не съм го разглеждал сериозно още.

Не гласувам за това, че първия линк от нещо по Джонсън, който току що пуснах, ще работи. Просто исках да ти посоча реализация на сходна идея, за вдъхновение. Имай предвид също, че Джонсън не ползва дъги от окръжности, а дъги от елипси. Неговите дъговидни магнити са бананообразни. Така че няма гаранция, че ще работи с такива, които правя токръжност... а бананообразните се намират трудно, или по поръчка, защото никой не си дава зора в индустрията за произвежда нещо, което не е основано на стандартен кръг.
В ютуб можеш да намериш различни решения и на тоя проблем - има конфигурация от малки магнити два на един, като твоите, направени в дъга с разделители за фаянс (едни пластмасови ъгълчета), което докарва същия ефект като ротора на джонсън. Виж това видео. репликирано е дословно по патента му и работи, с малки модернизирани модификации.



Довечера ако си насоча мисълта ще напиша една тема за магнитното поле, какво до сега съм събрал и сглобил (от други хора, Филипе). Мисля, че ще е полезно да се организира сериозно изложение на български, понеже парадоксът в България е, че можещите хора не знаят английски, а пък младите, които го знаят, не стават за нищо.