Лечебно гладуване
Публикувано наCOLON Пет Окт 18, 2013 3:39 pm
Може да се каже, че в лечебното гладуване тялото е уредът, използващ своята функция за себеподдържане. Със сигурност темата не съвпада с преобладаващият технологичен дух, но ако се водя по описанието на темата „Общи основи на холистичната, хомеопатичната, енергийната и нелекарствена медицина“, то тялото е самата основа, няма как да има по-конкретна основа от това.
Съдържание:
Увод в темата
1. Механизъм на процеса
- 1) физически
- 2) психологически
- 3) енергиен
2. Ефекти и резултати
3. Грешки и личен опит
Увод в темата
Лечебното гладуване не е просто практика или метод на лечение в определени обстоятелства. То е единственият метод на лечение (или заложеният физиологичен метод), тъй като сред всички варианти на така-наречено "лечение" то единствено е функционално. Останалите така наречени "лечебни методи" могат да бъдат единствено висока или ниска степен на адекватност, но не и да бъдат истински функционални.
Лечебното гладуване е свързано с най-много пропаганда против себе си, тъй като е най-мощният възстановителен механизъм. Обществото, каквото го познаваме, полага неимоверни усилия за очернянето на тази информация не само по научно-академичен фронт, но също така и в социално-културен аспект. Нищо от хомеопатията не е атакувано по тези два фронта едновременно.
В българското информационно пространство простотията е неимоверна. Това се дължи на народо-психологията в настоящето, която е резултат от близката и далечната история на политическия и географския ни регион.
Имам достатъчен опит по темата и ще се опитам ясно да запозная интересуващия се читател с основата.
1.Механизъм на процеса
Физически
Когато тялото спре приема на вещества, освен дишането, то започва да се самоизяжда.
Чрез резултати от хладнокръвни експерименти върху животни, извършени за първи път от руснаци, е установено, че тялото се самоизяжда на приоритетен принцип със следната последователност:
- първо се изяжда излишната тъкан
- второ се изяжда нефункционалната (наранената или болната) тъкан
- трето се изяжда тъканта на органите (смаляват се)
- четвърто се изяжда мускулната тъкан
- пето се изяжда костната тъкан
- нервната тъкан не се докосва до настъпването на смъртта
Това означава няколко важни неща:
- тялото отдава най-висок приоритет на излишната тъкан, считайки я за най-голяма заплаха за оцеляването
- тялото отдава най-голямо значение за оцеляването на движението, и прави така че движението да е възможно до момента малко преди необратимата смърт
- тялото поставя способността за разсъдък, преценка, мислене и ментално здраве над оцеляването. Следователно менталното здраве е нещото, което осмисля даденото съществуване. А всичко това означава, че съществуването не е на всяка цена.
Процесът на самоизяждане обаче е характерен, и може да се нарече химична, психическа и енергийна "ре-локация". Усвоявайки (изяждайки) споменатите по-горе тъкани в споменатия приоритетен ред, тялото използва биологичния и енергиен ресурс от усвоеното за изграждане на нови, функциониращи тъкани също в приоритетна последователност, която обаче е динамична с оглед етапа на гладуване и околните условия. Тоест по време на гладуването тялото влиза в режим на засилена динамична еволюция, или по-скоро в състояние на бързо мутиране в отговор на променящи се сожни условия.
Онова, което гладуващият разпознава като фактическо лечение и оздравяване се случва тъкмо поради тази ре-локация на телесните градивни елементи.
Например в случая на една язва, по време на гладуване тялото ще разгради с цел изхранването си първо некротизиралата тъкан на язвата. След това минералите и хранителните вещества, и енергията от разградения материал, то ще използва за изграждане на нова, здрава тъкан на мястото на разкъсаната вътрешна рана.
Ако пък гладуващият има шипове, приоритетното себеизяждане ще започне от разграждането на тази излишна костно-хрущялна тъкан, и хранителните вещества и енергия от нея тялото ще инвестира в ре-минерализиране на зъбите, възстановяване на зъбния емайл, или пък за ускореното зарастване на налична фрактура.
Лечебното гладуване представлява пре-подреждане на тялото на ниво молекули и атоми – нищо не може да излезе от този обхват на действие, и нищо не може да му противостои. На компютърен език това много прилича на "дефрагментирането" – повторно деклариране и сверяване на ДНК адресите на съответните клетки и тяхното състояние.
Био-химичният механизъм, чрез който се осъществява себеизяждането, се нарича от омразните ми медицински тела с термина "ацидозна криза".
Киселинността на телесните тъкани и течности си повишава, понякога в толкова висока степен, че да прекрати жизнения цикъл на който и да е телесен паразит (ако това е нужно разбира се, и ако такива паразити са налични).
Киселинността има свойството да извлича и разтваря в себе си отровите из всички тъкани, и омразните ми медицински тела разпознават това състояние като "авто-интоксикация". Когато отрова попадне в организма, тя е изолирана на подходящо място, в подходяща за целта биологична конструкция, за да изчака в безопасност реда си за изкарване от тялото. Поради настъпването на ацидозната криза, всички отрови в организма, натрупани през жизнения път, се освобождават от своята изолация с цел да бъдат изкарани по най-благоприятния начин от системата.
За кратко време човек отговаря на всички дефиниции за "отровен", затова е инкоксикация. Става дума за отровите в собственото тяло, и затова е авто.
Изкарването на отровите се случва отвсякъде и под всякаква форма. Под формата на обриви, херпеси, мехури и отварянето на гнойни рани по кожата; под формата на всякакъв вид течения от всички възможни отверстия, включително очи и уши; чрез издишането и слюнеотделянето; понякога тялото извършва авто-ампутация, натоварвайки определена телесна област с най-опасните неща, след което областта целенасочено некротизира, за да отпадне от общата система и да отнесе със себе си опасното съдържимо.
Целият процес представлява мащабна биологично-химическа, енергийна и психологична кампания, изключително сложна в свойта молекулярна и атомна логистика, и не съществува уред, който да е способен да извърши това вместо тялото (говорим за уред със земен произход от нашата цивилизация естествено).
Психически
В моя практически опит с гладуването съм установил, че разумът е телесна функция. Разумът е продукт на биологичната невро-химическа основа (това е въпрос, който обикновено става плод на продължителна дискусия, за която съм отворен, то това за момента е кратко изложение). Без тяло остава съзнанието, губи се целият разум и половината емоции.
Гладуващият преживява огледалните асоциации на физиологичните процеси, но пренесени в психическата сфера. Целият манталитет търпи пренареждане, точно както описаното за физическото тяло до сега.
Пречистването е също идентичен процес. Всички мании на гладуващия се засилват, възпламеняват се и излизат на яве, излизат на яве всички страхове, всички депресии и всички психически неуравновесености. Омразното ми лекарско съсловие избягва да обобщи това с някой от своите термнини, но на практикуващите това е известно като "временна лудост".
Енергиен
Същото важи за енергийната структура на тялото.
Искам обаче да подчертая, че невежеството в българското информационно пространство, а и в световен мащаб, е наистина отчайващо и трябва да поясня какво означава "енергийна структура на тялото".
Не може да се каже, че има такова нещо като физическа или енергийна структура на тялото. Тялото е едно – едно единствено. Няма ефирни тела, ментални тела, седем енергийни тела и прочие глупости които се ширят по всички наричащи себе си сериозни информационни центрове.
Тялото е едно. Материята му е една. Но неговият строеж е многопластов. Точно както Мобиусова лента – ако се прокара пръст по едната страна на повърхността, с изминаването на път по нея рано или късно, без прекъсване, пръстът ще премине върху "обратното" лице на лентата. В действителност тя има само едно лице.
Тялото е палачинка. В единия край тестото е плътно – енергията е записана посредством атомно-химически пространствен запис, а в другия край на палачинката тестото е воднисто – там то е идея, която не разполага с пространствен запис.
Когато палачинката се намаже със шоколад (това е съзнанието) и се навие на руло, става така, че в центъра на палачинката, която вече е цилиндър, е твърдото тесто. А отвън на този тестян цилиндър е още воднистото тесто.
Това в литературата се разглежда като "енергийни слоеве" и "физически слоеве" на тялото. Но се акцентира върху погрешната представа, че тези неща са отделими едно от друго – те в действителност са една повърхност.
И по този начин, ако някой си направи татуировка във воднистото тесто, с времето мастилото ще си намери път и ще се разпространи до твърдото тесто в центъра на палачинката. Тогава това мастило ще има свой пространствен запис – тоест ще има физическо присъствие.
По време на гладуването в така наречените "енергийни тела" (което е абстрактен термин) се случва съвсем същото, каквото се случва в условно наричаното "физическо" тяло.
На шарлатанско-езотеричен език, това ще рече, че лечебното гладуване е единствения сигурен начин за пре-структуриране на аурата, за отпушване на енергийните канали и за освобождаване от енергийни паразити, или подтискащи ментално-енергийни построения.
2. Ефекти и резултати
Има различни подходи към процеса на гладуване, и с това има различни резултати. Ако се вземе един идеализиран пример на дълбоко гладуване по библейски тертип от 40 дни, то ефектите от него са:
- девствен тонус на всички телесни тъкани
- възстановяване на оригиналния замисъл и план за съответното тяло (възможно е възстановяване на липсващи или ампутирани органи, възможно е и възстановяване на ДНК неизправности)
- кристално бистър ум
- отчетливи, цветни и разбираеми емоции
- дълбоко душевно спокойствие
Всички останали резултати са последици от споменатите ефекти.
3. Грешки и личен опит
* Много хора се заблуждават относно природата на болестта.
Когато човек има дадени възгледи, възоснова на тях той си изгражда определено поведение. Поведението на един човек оформя неговите навици. Навиците му създават неговия начин на живот. А всички болести са резултат от начина на живот на един човек.
Светът е живо същество, и реагира като и на всяко живо същество. От живота на всеки един човек има някакъв резултат във външния околен свят. И когато човек има определени възгледи, поведение, навици, и начин на живот, той променя света около себе си. Промените в околния за човека свят са нещата, с които той общува и на свой ред приема и реагира на тях.
В този смисъл болестта е резултата от същестувването на даден човек с определени възгледи. Преживяването на болест или на здраве не е нищо друго, освен преживяването на резултата от самия себе си.
Болестта е част от всеки човек – тя е едно от всички неща, които дефинират човека и които участват в оформянето на неговата индивидуалност.
Хората не си дават сметка, че лекуваето на болестта представлява разгръщане на война срещу себе си. Но всеки знае, че войната със самия себе си е единственото чисто разрушително нещо, което никога не води до добро за която и да е страна.
Болният на първо време трябва да се запита дали е щастлив.
Защото няма правилни или грешни възгледи. Ако човек харесва себе си, ако е доволен от своите възгледи и се чувства комфортно с тях, ако получава удовлетворение от живота, който води, то той е един щастлив човек и няма нужда да лекува болестта си. Ако такъв един човек, който приема себе си и е доволен от живота си, тръгне да се лекува… нещастието в живота му ще дойде именно от това лечение… а не от болестното му състояние.
Защото той няма да бъде във война със себе си докато е болен, но ще започне такава, когато започне да се лекува.
Такъв един щастлив човек, лекувайки се, само ще съкрати житейския си път (това е много често срещано положение, което създава парадокси и объркване в конвенционалната "теория на здравето"). Начинът да удължи гитейския си път е като приеме своята болест, и като я разпознае в качеството й на част от него самия и като един от изразите на него самия, допринасящ за индивидуалността. Такъв един човек ще има полза от това да се научи да живее със своята болест, отнасяйки се към нея с вниманието и уважението които прилага към останалияте си лични проявления.
По този начин всяка една болест спира да бъде отблъскваща, и всъщност започва да допринася за характерния чар и уникалност на дадения човек – защото той ще бъде един завършен човек.
Но ако един болен си зададе въпроса „Искам ли да се променя?“, и тговорът му е положителен, тогава той ще намери щастие в лечението на своята болест. Понеже лечението Е промяна. Не е възможно човек да се излекува от дадена болест, и едновременно с това да остане същия, непроменен.
Въпросът „Какво искам да променя?“ определя границите и ефектите от гладуването. Гладуването ще промени единствено онова, с което съзнанието не се чувства щастливо и което съзнанието не желае да бъде част проявлението на личността.
* Прави се също така грешката да се смята, че една болест може да бъде заобиколена. Няма механизъм, по който това да стане.
Болестта е състояние, чиято цел е да бъде преживяно, защото преживяването, и живеенето, е механизъм за промяна. Човек се ражда, когато желае да бъде променен и животът е именно този процес. Човек си отива, когато вътрешно вече не желае да бъде променян.
Гладуването не прави нищо друго, освен да съкрати процеса на преживяването – всяка една налична, задаваща се или просто потенциална болест на тялото ще бъде реализирана, ще бъде изкарана наяве, едновременно с всички болести, и ще бъде преживяна в по-интензивна степен за по-кратко време от принципното боледуване. Това е единственият сигурен начин за разделяне с болестта.
Точно както живота, болестта също означава промяна, защото е част от живота – няма болести в смъртта. Всяка болест, и всяка болка, променя навиците на един човек така че да избягва болката и неприятното. Промяната в навиците постепенно създава промени в поведението, а промените в поведението след време създават промяна във възгледите.
Затова на всяка болест й е заложено да премине – няма такова нещо като болест с безкраен ефект. Въпросът с всяка смъртоносна болест опира всъщност до гъвкавостта на боледуващия – достатъчно гъвкав ли е той, за да премине през цялото трасе на болестта, достатъчно гъвкав ли е, за да преживее своята насилствена промяна. Ако не е, болестта се нарича смъртоносна.
Един процес не може да бъде разбран чрез неговото прекъсване – процес се изучава чрез неговото провеждане.
П.П.
Въпреки че не е толкова лесно човек да умре, колкото се лансира в социо-културната среда, тривиалните практически грешки при гладуването са често фатални. Медицинската общественост, както и политическото статукво, винаги използват случаите на тези грешки за очерняне на темата и такива фатални случаи се използвани за затварянето й в табу.
Ще дам пример от свое преживяване.
Когато настъпи ацидозната криза, първо се повишава киселинностат в кръвта. Когато се мери холестерол (кръвната масленост) се мери само свободната в кръвта мазнина. По този начин, ако човек има наслагвания на мазнина по кръвоносните съдове, той може да няма холестерол при изследването, защото тази мазнина не е свободна, разтворена в кръвта, и няма да излезе на медицинската проба.
По този начин, гладуващ човек, който няма холестерол, може да удари горната граница на холестерол за броени часове, когато киселата кръв започне да разтваря мазнината по стените на съдовете.
Така се случи и с мен и в рамките на 10 часа кръвтото ми първо стана толкова високо, че напълно си загубих слуха за около час, а след това падна толкова ниско, че получих припадък за секунда, но достатъчен да си сцепя ухото (съвзех се в момента, в който се треснах в земята).
След тези 10 часа получих силна аритмия, за около час и половина, докато се върна вкъщи, защото всичко това ми се случи на работното място. Вкъщи съм припаднал с аритмията и дрехите по себе си на леглото, след което съм го обърнал на сън и се събудих около 30тина часа по-късно.
Нямах вече никакви болки, душах нормално, и никакви признаци или остатъци от аритмия. Не се чувствах отпочинал, и нямах чувството че са минали близо 30 часа, чувствах се почти изморен и физически и емоционално, но се чувствах в стабилно състояние. Нищо подобно не ми се случи за годините напред.
Това, което се случва е, че когато холестеролът бъде изчистен от стените на съдовете (което отнема няколко часа), те увеличават дебита си. Това внася огромни промени в кръвоносното налягане, и то излиза от ритъм със сърдечното налягане. В следствие на това сърцето започва да усвоява нов ритъм на работа (нова честота на работа), за да бъде в синхрон с новото кръвоносно налягане. Това също отнема няколко часа, и може би ден.
След това човек разполага с чисто нова кръвоносна система (функционираща в нови условия, и в нова основна честота на работа).
Тъй като имам огромна антипатия към цялото медицинско съсловие и инстутиция, и през ум не ми мина да потърся помощ. Емоционалните случки на човек през описаното време и събития не могат да бъдат точно и кратко описани, но такива тривиални работи като живеене или умиране нямат място в съзнанието в този момент. Целият разум работи на някаква програма, която мога да сравня с хормонално-контролирана – всеки път, когато сърцето прихлопва, имах чувството че в кръвта се отделя някакъв химикал, който ми пречи да мисля за каквото и да е.
Затова и за миг не съм се сещал дори, че съществува такова нещо като "помощ", единствено се бях концентрирал върху напрегнато вътрешно съзерцаване на случващия се вътрешен катаклизъм в откровен емоционален потрес. Ако обаче имах нещастието някой страничен човек да извика бърза помощ, аз нямаше да имам силите, нито пък щях да се сетя да се противопоставя на това. Щяха да ме откарат по спешност с диагноза недохранване.
Стандартната процедура в това положение е да се вкара глюкоза директно в кръвта с абокат. Предвид това, че ще съм в кризисно състояние, основният стериотип е да се предпочетат стандартните действия (по-малко лична отговорност, повече институционална). Като се вземе предвид гореописания процес, вкарването на глюкоза щеше да предизвика невероятен хаос, и щяха да ме изпуснат точно след 20 минути след влизането ми в болницата.
След това констатацията ще е, че медицинсикят екип е реагирал много бързо (недоказуемо), професионално (по протокол), но никой не е могъл да направи нищо (протоколът отнема личната отговорност), защото вече е било твърде късно (смъртта се приема за фиксирана и 20 минути са били недостатъчни за реакция).
След това причината за смъртта ще бъде констатирана като недохранване, а мотивът – поредната диета или програма за гладуване.
Може би най-лошото нещо, което може да се случи на човек, е да загуби съзнание на улицата, тъй като по закон медицинският екип няма право да докосва пострадалия, ако той отказва помощ. Но медицинският екип е задължен да поеме пострадалия, ако той не е в съзнание. Ако нещо ви се случи, или ви блъсне кола, шансовете да оцелеете са много високи, ако останете на място и ви се осигури спокойствие да заспите там. Шансовете за оцеляване са близо до минималните, ако пострадалият бъде „поет“ в болница.
* Друга грешка е неподготвеността и паниката, и липсата на информираност.
Случват се много и страшни на пръв поглед неща, които създават значителен стрес на фона на и без друго сринатия психичен свят на гладуващия. Случват се дори неща, които малко хора смятат за възможни.
Един премир за това е, че често за да се изчистят синусите, се разхлабват зъбите, излизат от гнездата си и гнойта изтича през отворените дупки. Ако при паника се потърси помощ една дентална намеса би била пагубна. Но ако се изчака достатъчно време, гнойта ще свърши, зъбите ще се върнат по местата си без никой да падне (освен ако дадения зъб е некротизирал, тогава той ще бъде изхвърлен от тялото), като при това те ще се подредят наново и ще се промени цялата захапка, без да има разминавания.
Ако се потърси помощ, реакцията на денталнапа професия в случая е да сложи шини. Те се стягат за костта на челюстта. Тъй като черепните кости са взаимосвързани, това създава напрежение в корпуса на черепната кутия, и с времето това напрежение се усвоява в промяна и израждане на наместването на черепните кости. Което довежда до множество масови промени – всички от тях негативни. Да не говорим, че денталният порядък ще си остане унищожен въпреки намесата.
Това, което човек трябва да вземе предвид в своята подготовка, е:
- усамотяване надалеч от други хора
- осигуряване на спокойна и чиста среда за планирания период от време
- да избягва всички планирания
- да се информира максимално и предварително
Защото... има гладуване, има и лечебно гладуване. Лечебното гладуване ре-инвестира енергията от приоритетното себеизяждане в подобрения, но ако спокойствие не е осигурено, тази енергия ще бъде изгорена във външните дейности, и гладуването ще пъде само на половина ефективно - ще има отърваване от ненужното и пречките, но няма да има попълване на липсите.
Важно е също така да се разбере, че ако човек е твърде далече от равновесието, той едва ли може да понесе самия себе си.
Ако човек е прекалено отровен, или прекалено тлъст и огромен, когато настъпи авто-интоксикацията системата може да се окаже неспособна да възприеме цялото натоварване наведнъж и процесът да се пресъне преждевременно по фатален начин. Затова преди да започне да се занимава, хората с екстремни случаи на отравяне или израждане на състоянието си трябва първо да са сигурни, че могат да понесат истината за себе си - тоест чрез спорт, диета и други по-тривиални методи да се доближат по-близо до здравето, и чак след това да предприемат гладуване за своето прераждане.
П.П.2
Нужно е да се вземе предвид и и природата на "неизлечимите" болести. Всяка една болест е излечима с гладуване, без значение дали е физическа, психическа, или енергийна. Но има някои неща, които не могат да бъдат махнати единствено с индивидуални усилия.
Тъй като тялото дефинира човека като човек (докато съзнанието е свързано с човешко тяло, то ще е човек - без тяло човек спира да бъде човек), той винаги ще има семейство, общност и раса.
В моя опит съм стигнал до схващането, че здравето, също като други неща, прилича на два тунела. Два успоредни тунела на метро, между които по протежението има техническо коридорче за пешеходен достъп.
Единият тунел е запушен в своето начало, а е отпушен след това. Това е тунелът на обществото - няма как да се тръгне от обществото.
Другият тунел е отворен на входа, но е запушен по-нататък. Това е тунелът на личното - човек винаги пова от себе си, но идва момент, в който не може да продължи сам. Трябва да се прехвърли на съседния тунел, намирайки израз чрез определена общност.
Човек може да се излекува от всичко със собствени сили без никакви външни лекове и намеси... Но докато той е човек, той винаги ще бъде част от всички хора. Винаги ще има телесни неизправности, които могат да се изправят единствено чрез повдигане на здравословното състояние на семейството, общността или расата, тъй като всички хора са свързани в пространствен план (някой може да нарече това и "колективно-несъзнавано").
Неразбирането на това често създава объркване в определени моменти.
Съдържание:
Увод в темата
1. Механизъм на процеса
- 1) физически
- 2) психологически
- 3) енергиен
2. Ефекти и резултати
3. Грешки и личен опит
Увод в темата
Лечебното гладуване не е просто практика или метод на лечение в определени обстоятелства. То е единственият метод на лечение (или заложеният физиологичен метод), тъй като сред всички варианти на така-наречено "лечение" то единствено е функционално. Останалите така наречени "лечебни методи" могат да бъдат единствено висока или ниска степен на адекватност, но не и да бъдат истински функционални.
Лечебното гладуване е свързано с най-много пропаганда против себе си, тъй като е най-мощният възстановителен механизъм. Обществото, каквото го познаваме, полага неимоверни усилия за очернянето на тази информация не само по научно-академичен фронт, но също така и в социално-културен аспект. Нищо от хомеопатията не е атакувано по тези два фронта едновременно.
В българското информационно пространство простотията е неимоверна. Това се дължи на народо-психологията в настоящето, която е резултат от близката и далечната история на политическия и географския ни регион.
Имам достатъчен опит по темата и ще се опитам ясно да запозная интересуващия се читател с основата.
1.Механизъм на процеса
Физически
Когато тялото спре приема на вещества, освен дишането, то започва да се самоизяжда.
Чрез резултати от хладнокръвни експерименти върху животни, извършени за първи път от руснаци, е установено, че тялото се самоизяжда на приоритетен принцип със следната последователност:
- първо се изяжда излишната тъкан
- второ се изяжда нефункционалната (наранената или болната) тъкан
- трето се изяжда тъканта на органите (смаляват се)
- четвърто се изяжда мускулната тъкан
- пето се изяжда костната тъкан
- нервната тъкан не се докосва до настъпването на смъртта
Това означава няколко важни неща:
- тялото отдава най-висок приоритет на излишната тъкан, считайки я за най-голяма заплаха за оцеляването
- тялото отдава най-голямо значение за оцеляването на движението, и прави така че движението да е възможно до момента малко преди необратимата смърт
- тялото поставя способността за разсъдък, преценка, мислене и ментално здраве над оцеляването. Следователно менталното здраве е нещото, което осмисля даденото съществуване. А всичко това означава, че съществуването не е на всяка цена.
Процесът на самоизяждане обаче е характерен, и може да се нарече химична, психическа и енергийна "ре-локация". Усвоявайки (изяждайки) споменатите по-горе тъкани в споменатия приоритетен ред, тялото използва биологичния и енергиен ресурс от усвоеното за изграждане на нови, функциониращи тъкани също в приоритетна последователност, която обаче е динамична с оглед етапа на гладуване и околните условия. Тоест по време на гладуването тялото влиза в режим на засилена динамична еволюция, или по-скоро в състояние на бързо мутиране в отговор на променящи се сожни условия.
Онова, което гладуващият разпознава като фактическо лечение и оздравяване се случва тъкмо поради тази ре-локация на телесните градивни елементи.
Например в случая на една язва, по време на гладуване тялото ще разгради с цел изхранването си първо некротизиралата тъкан на язвата. След това минералите и хранителните вещества, и енергията от разградения материал, то ще използва за изграждане на нова, здрава тъкан на мястото на разкъсаната вътрешна рана.
Ако пък гладуващият има шипове, приоритетното себеизяждане ще започне от разграждането на тази излишна костно-хрущялна тъкан, и хранителните вещества и енергия от нея тялото ще инвестира в ре-минерализиране на зъбите, възстановяване на зъбния емайл, или пък за ускореното зарастване на налична фрактура.
Лечебното гладуване представлява пре-подреждане на тялото на ниво молекули и атоми – нищо не може да излезе от този обхват на действие, и нищо не може да му противостои. На компютърен език това много прилича на "дефрагментирането" – повторно деклариране и сверяване на ДНК адресите на съответните клетки и тяхното състояние.
Био-химичният механизъм, чрез който се осъществява себеизяждането, се нарича от омразните ми медицински тела с термина "ацидозна криза".
Киселинността на телесните тъкани и течности си повишава, понякога в толкова висока степен, че да прекрати жизнения цикъл на който и да е телесен паразит (ако това е нужно разбира се, и ако такива паразити са налични).
Киселинността има свойството да извлича и разтваря в себе си отровите из всички тъкани, и омразните ми медицински тела разпознават това състояние като "авто-интоксикация". Когато отрова попадне в организма, тя е изолирана на подходящо място, в подходяща за целта биологична конструкция, за да изчака в безопасност реда си за изкарване от тялото. Поради настъпването на ацидозната криза, всички отрови в организма, натрупани през жизнения път, се освобождават от своята изолация с цел да бъдат изкарани по най-благоприятния начин от системата.
За кратко време човек отговаря на всички дефиниции за "отровен", затова е инкоксикация. Става дума за отровите в собственото тяло, и затова е авто.
Изкарването на отровите се случва отвсякъде и под всякаква форма. Под формата на обриви, херпеси, мехури и отварянето на гнойни рани по кожата; под формата на всякакъв вид течения от всички възможни отверстия, включително очи и уши; чрез издишането и слюнеотделянето; понякога тялото извършва авто-ампутация, натоварвайки определена телесна област с най-опасните неща, след което областта целенасочено некротизира, за да отпадне от общата система и да отнесе със себе си опасното съдържимо.
Целият процес представлява мащабна биологично-химическа, енергийна и психологична кампания, изключително сложна в свойта молекулярна и атомна логистика, и не съществува уред, който да е способен да извърши това вместо тялото (говорим за уред със земен произход от нашата цивилизация естествено).
Психически
В моя практически опит с гладуването съм установил, че разумът е телесна функция. Разумът е продукт на биологичната невро-химическа основа (това е въпрос, който обикновено става плод на продължителна дискусия, за която съм отворен, то това за момента е кратко изложение). Без тяло остава съзнанието, губи се целият разум и половината емоции.
Гладуващият преживява огледалните асоциации на физиологичните процеси, но пренесени в психическата сфера. Целият манталитет търпи пренареждане, точно както описаното за физическото тяло до сега.
Пречистването е също идентичен процес. Всички мании на гладуващия се засилват, възпламеняват се и излизат на яве, излизат на яве всички страхове, всички депресии и всички психически неуравновесености. Омразното ми лекарско съсловие избягва да обобщи това с някой от своите термнини, но на практикуващите това е известно като "временна лудост".
Енергиен
Същото важи за енергийната структура на тялото.
Искам обаче да подчертая, че невежеството в българското информационно пространство, а и в световен мащаб, е наистина отчайващо и трябва да поясня какво означава "енергийна структура на тялото".
Не може да се каже, че има такова нещо като физическа или енергийна структура на тялото. Тялото е едно – едно единствено. Няма ефирни тела, ментални тела, седем енергийни тела и прочие глупости които се ширят по всички наричащи себе си сериозни информационни центрове.
Тялото е едно. Материята му е една. Но неговият строеж е многопластов. Точно както Мобиусова лента – ако се прокара пръст по едната страна на повърхността, с изминаването на път по нея рано или късно, без прекъсване, пръстът ще премине върху "обратното" лице на лентата. В действителност тя има само едно лице.
Тялото е палачинка. В единия край тестото е плътно – енергията е записана посредством атомно-химически пространствен запис, а в другия край на палачинката тестото е воднисто – там то е идея, която не разполага с пространствен запис.
Когато палачинката се намаже със шоколад (това е съзнанието) и се навие на руло, става така, че в центъра на палачинката, която вече е цилиндър, е твърдото тесто. А отвън на този тестян цилиндър е още воднистото тесто.
Това в литературата се разглежда като "енергийни слоеве" и "физически слоеве" на тялото. Но се акцентира върху погрешната представа, че тези неща са отделими едно от друго – те в действителност са една повърхност.
И по този начин, ако някой си направи татуировка във воднистото тесто, с времето мастилото ще си намери път и ще се разпространи до твърдото тесто в центъра на палачинката. Тогава това мастило ще има свой пространствен запис – тоест ще има физическо присъствие.
По време на гладуването в така наречените "енергийни тела" (което е абстрактен термин) се случва съвсем същото, каквото се случва в условно наричаното "физическо" тяло.
На шарлатанско-езотеричен език, това ще рече, че лечебното гладуване е единствения сигурен начин за пре-структуриране на аурата, за отпушване на енергийните канали и за освобождаване от енергийни паразити, или подтискащи ментално-енергийни построения.
2. Ефекти и резултати
Има различни подходи към процеса на гладуване, и с това има различни резултати. Ако се вземе един идеализиран пример на дълбоко гладуване по библейски тертип от 40 дни, то ефектите от него са:
- девствен тонус на всички телесни тъкани
- възстановяване на оригиналния замисъл и план за съответното тяло (възможно е възстановяване на липсващи или ампутирани органи, възможно е и възстановяване на ДНК неизправности)
- кристално бистър ум
- отчетливи, цветни и разбираеми емоции
- дълбоко душевно спокойствие
Всички останали резултати са последици от споменатите ефекти.
3. Грешки и личен опит
* Много хора се заблуждават относно природата на болестта.
Когато човек има дадени възгледи, възоснова на тях той си изгражда определено поведение. Поведението на един човек оформя неговите навици. Навиците му създават неговия начин на живот. А всички болести са резултат от начина на живот на един човек.
Светът е живо същество, и реагира като и на всяко живо същество. От живота на всеки един човек има някакъв резултат във външния околен свят. И когато човек има определени възгледи, поведение, навици, и начин на живот, той променя света около себе си. Промените в околния за човека свят са нещата, с които той общува и на свой ред приема и реагира на тях.
В този смисъл болестта е резултата от същестувването на даден човек с определени възгледи. Преживяването на болест или на здраве не е нищо друго, освен преживяването на резултата от самия себе си.
Болестта е част от всеки човек – тя е едно от всички неща, които дефинират човека и които участват в оформянето на неговата индивидуалност.
Хората не си дават сметка, че лекуваето на болестта представлява разгръщане на война срещу себе си. Но всеки знае, че войната със самия себе си е единственото чисто разрушително нещо, което никога не води до добро за която и да е страна.
Болният на първо време трябва да се запита дали е щастлив.
Защото няма правилни или грешни възгледи. Ако човек харесва себе си, ако е доволен от своите възгледи и се чувства комфортно с тях, ако получава удовлетворение от живота, който води, то той е един щастлив човек и няма нужда да лекува болестта си. Ако такъв един човек, който приема себе си и е доволен от живота си, тръгне да се лекува… нещастието в живота му ще дойде именно от това лечение… а не от болестното му състояние.
Защото той няма да бъде във война със себе си докато е болен, но ще започне такава, когато започне да се лекува.
Такъв един щастлив човек, лекувайки се, само ще съкрати житейския си път (това е много често срещано положение, което създава парадокси и объркване в конвенционалната "теория на здравето"). Начинът да удължи гитейския си път е като приеме своята болест, и като я разпознае в качеството й на част от него самия и като един от изразите на него самия, допринасящ за индивидуалността. Такъв един човек ще има полза от това да се научи да живее със своята болест, отнасяйки се към нея с вниманието и уважението които прилага към останалияте си лични проявления.
По този начин всяка една болест спира да бъде отблъскваща, и всъщност започва да допринася за характерния чар и уникалност на дадения човек – защото той ще бъде един завършен човек.
Но ако един болен си зададе въпроса „Искам ли да се променя?“, и тговорът му е положителен, тогава той ще намери щастие в лечението на своята болест. Понеже лечението Е промяна. Не е възможно човек да се излекува от дадена болест, и едновременно с това да остане същия, непроменен.
Въпросът „Какво искам да променя?“ определя границите и ефектите от гладуването. Гладуването ще промени единствено онова, с което съзнанието не се чувства щастливо и което съзнанието не желае да бъде част проявлението на личността.
* Прави се също така грешката да се смята, че една болест може да бъде заобиколена. Няма механизъм, по който това да стане.
Болестта е състояние, чиято цел е да бъде преживяно, защото преживяването, и живеенето, е механизъм за промяна. Човек се ражда, когато желае да бъде променен и животът е именно този процес. Човек си отива, когато вътрешно вече не желае да бъде променян.
Гладуването не прави нищо друго, освен да съкрати процеса на преживяването – всяка една налична, задаваща се или просто потенциална болест на тялото ще бъде реализирана, ще бъде изкарана наяве, едновременно с всички болести, и ще бъде преживяна в по-интензивна степен за по-кратко време от принципното боледуване. Това е единственият сигурен начин за разделяне с болестта.
Точно както живота, болестта също означава промяна, защото е част от живота – няма болести в смъртта. Всяка болест, и всяка болка, променя навиците на един човек така че да избягва болката и неприятното. Промяната в навиците постепенно създава промени в поведението, а промените в поведението след време създават промяна във възгледите.
Затова на всяка болест й е заложено да премине – няма такова нещо като болест с безкраен ефект. Въпросът с всяка смъртоносна болест опира всъщност до гъвкавостта на боледуващия – достатъчно гъвкав ли е той, за да премине през цялото трасе на болестта, достатъчно гъвкав ли е, за да преживее своята насилствена промяна. Ако не е, болестта се нарича смъртоносна.
Един процес не може да бъде разбран чрез неговото прекъсване – процес се изучава чрез неговото провеждане.
П.П.
Въпреки че не е толкова лесно човек да умре, колкото се лансира в социо-културната среда, тривиалните практически грешки при гладуването са често фатални. Медицинската общественост, както и политическото статукво, винаги използват случаите на тези грешки за очерняне на темата и такива фатални случаи се използвани за затварянето й в табу.
Ще дам пример от свое преживяване.
Когато настъпи ацидозната криза, първо се повишава киселинностат в кръвта. Когато се мери холестерол (кръвната масленост) се мери само свободната в кръвта мазнина. По този начин, ако човек има наслагвания на мазнина по кръвоносните съдове, той може да няма холестерол при изследването, защото тази мазнина не е свободна, разтворена в кръвта, и няма да излезе на медицинската проба.
По този начин, гладуващ човек, който няма холестерол, може да удари горната граница на холестерол за броени часове, когато киселата кръв започне да разтваря мазнината по стените на съдовете.
Така се случи и с мен и в рамките на 10 часа кръвтото ми първо стана толкова високо, че напълно си загубих слуха за около час, а след това падна толкова ниско, че получих припадък за секунда, но достатъчен да си сцепя ухото (съвзех се в момента, в който се треснах в земята).
След тези 10 часа получих силна аритмия, за около час и половина, докато се върна вкъщи, защото всичко това ми се случи на работното място. Вкъщи съм припаднал с аритмията и дрехите по себе си на леглото, след което съм го обърнал на сън и се събудих около 30тина часа по-късно.
Нямах вече никакви болки, душах нормално, и никакви признаци или остатъци от аритмия. Не се чувствах отпочинал, и нямах чувството че са минали близо 30 часа, чувствах се почти изморен и физически и емоционално, но се чувствах в стабилно състояние. Нищо подобно не ми се случи за годините напред.
Това, което се случва е, че когато холестеролът бъде изчистен от стените на съдовете (което отнема няколко часа), те увеличават дебита си. Това внася огромни промени в кръвоносното налягане, и то излиза от ритъм със сърдечното налягане. В следствие на това сърцето започва да усвоява нов ритъм на работа (нова честота на работа), за да бъде в синхрон с новото кръвоносно налягане. Това също отнема няколко часа, и може би ден.
След това човек разполага с чисто нова кръвоносна система (функционираща в нови условия, и в нова основна честота на работа).
Тъй като имам огромна антипатия към цялото медицинско съсловие и инстутиция, и през ум не ми мина да потърся помощ. Емоционалните случки на човек през описаното време и събития не могат да бъдат точно и кратко описани, но такива тривиални работи като живеене или умиране нямат място в съзнанието в този момент. Целият разум работи на някаква програма, която мога да сравня с хормонално-контролирана – всеки път, когато сърцето прихлопва, имах чувството че в кръвта се отделя някакъв химикал, който ми пречи да мисля за каквото и да е.
Затова и за миг не съм се сещал дори, че съществува такова нещо като "помощ", единствено се бях концентрирал върху напрегнато вътрешно съзерцаване на случващия се вътрешен катаклизъм в откровен емоционален потрес. Ако обаче имах нещастието някой страничен човек да извика бърза помощ, аз нямаше да имам силите, нито пък щях да се сетя да се противопоставя на това. Щяха да ме откарат по спешност с диагноза недохранване.
Стандартната процедура в това положение е да се вкара глюкоза директно в кръвта с абокат. Предвид това, че ще съм в кризисно състояние, основният стериотип е да се предпочетат стандартните действия (по-малко лична отговорност, повече институционална). Като се вземе предвид гореописания процес, вкарването на глюкоза щеше да предизвика невероятен хаос, и щяха да ме изпуснат точно след 20 минути след влизането ми в болницата.
След това констатацията ще е, че медицинсикят екип е реагирал много бързо (недоказуемо), професионално (по протокол), но никой не е могъл да направи нищо (протоколът отнема личната отговорност), защото вече е било твърде късно (смъртта се приема за фиксирана и 20 минути са били недостатъчни за реакция).
След това причината за смъртта ще бъде констатирана като недохранване, а мотивът – поредната диета или програма за гладуване.
Може би най-лошото нещо, което може да се случи на човек, е да загуби съзнание на улицата, тъй като по закон медицинският екип няма право да докосва пострадалия, ако той отказва помощ. Но медицинският екип е задължен да поеме пострадалия, ако той не е в съзнание. Ако нещо ви се случи, или ви блъсне кола, шансовете да оцелеете са много високи, ако останете на място и ви се осигури спокойствие да заспите там. Шансовете за оцеляване са близо до минималните, ако пострадалият бъде „поет“ в болница.
* Друга грешка е неподготвеността и паниката, и липсата на информираност.
Случват се много и страшни на пръв поглед неща, които създават значителен стрес на фона на и без друго сринатия психичен свят на гладуващия. Случват се дори неща, които малко хора смятат за възможни.
Един премир за това е, че често за да се изчистят синусите, се разхлабват зъбите, излизат от гнездата си и гнойта изтича през отворените дупки. Ако при паника се потърси помощ една дентална намеса би била пагубна. Но ако се изчака достатъчно време, гнойта ще свърши, зъбите ще се върнат по местата си без никой да падне (освен ако дадения зъб е некротизирал, тогава той ще бъде изхвърлен от тялото), като при това те ще се подредят наново и ще се промени цялата захапка, без да има разминавания.
Ако се потърси помощ, реакцията на денталнапа професия в случая е да сложи шини. Те се стягат за костта на челюстта. Тъй като черепните кости са взаимосвързани, това създава напрежение в корпуса на черепната кутия, и с времето това напрежение се усвоява в промяна и израждане на наместването на черепните кости. Което довежда до множество масови промени – всички от тях негативни. Да не говорим, че денталният порядък ще си остане унищожен въпреки намесата.
Това, което човек трябва да вземе предвид в своята подготовка, е:
- усамотяване надалеч от други хора
- осигуряване на спокойна и чиста среда за планирания период от време
- да избягва всички планирания
- да се информира максимално и предварително
Защото... има гладуване, има и лечебно гладуване. Лечебното гладуване ре-инвестира енергията от приоритетното себеизяждане в подобрения, но ако спокойствие не е осигурено, тази енергия ще бъде изгорена във външните дейности, и гладуването ще пъде само на половина ефективно - ще има отърваване от ненужното и пречките, но няма да има попълване на липсите.
Важно е също така да се разбере, че ако човек е твърде далече от равновесието, той едва ли може да понесе самия себе си.
Ако човек е прекалено отровен, или прекалено тлъст и огромен, когато настъпи авто-интоксикацията системата може да се окаже неспособна да възприеме цялото натоварване наведнъж и процесът да се пресъне преждевременно по фатален начин. Затова преди да започне да се занимава, хората с екстремни случаи на отравяне или израждане на състоянието си трябва първо да са сигурни, че могат да понесат истината за себе си - тоест чрез спорт, диета и други по-тривиални методи да се доближат по-близо до здравето, и чак след това да предприемат гладуване за своето прераждане.
П.П.2
Нужно е да се вземе предвид и и природата на "неизлечимите" болести. Всяка една болест е излечима с гладуване, без значение дали е физическа, психическа, или енергийна. Но има някои неща, които не могат да бъдат махнати единствено с индивидуални усилия.
Тъй като тялото дефинира човека като човек (докато съзнанието е свързано с човешко тяло, то ще е човек - без тяло човек спира да бъде човек), той винаги ще има семейство, общност и раса.
В моя опит съм стигнал до схващането, че здравето, също като други неща, прилича на два тунела. Два успоредни тунела на метро, между които по протежението има техническо коридорче за пешеходен достъп.
Единият тунел е запушен в своето начало, а е отпушен след това. Това е тунелът на обществото - няма как да се тръгне от обществото.
Другият тунел е отворен на входа, но е запушен по-нататък. Това е тунелът на личното - човек винаги пова от себе си, но идва момент, в който не може да продължи сам. Трябва да се прехвърли на съседния тунел, намирайки израз чрез определена общност.
Човек може да се излекува от всичко със собствени сили без никакви външни лекове и намеси... Но докато той е човек, той винаги ще бъде част от всички хора. Винаги ще има телесни неизправности, които могат да се изправят единствено чрез повдигане на здравословното състояние на семейството, общността или расата, тъй като всички хора са свързани в пространствен план (някой може да нарече това и "колективно-несъзнавано").
Неразбирането на това често създава объркване в определени моменти.
Ако нещо е отговорно за шлаката в стомаха, за която говориш, то това е на първо време именно хлябът. Хлябът никога не е бил нещо за ядене.. нито преди, нито сега. Но сега, в днешно време, си е направо заплаха за живота.