Re: Виктор Шаубергер - принципи на имплозионната техника
Публикувано наCOLON Нед Юни 09, 2013 11:57 am
Здрасти ivchak
Разбира се, всеки може да си прави каквито иска неща, затова даваме инфо тук и работим кой колкото може. Аз обаче се опитвам да направя всеки продукт по стандартизирани критерии - т.е. всеки да е еднакъв на 100% с другите, затова не искам подобните изделия които си правим за лично ползване да се казват по същия начин. Това според мен подвежда читателя. Затова не смятам че е редно и някой да си кръщава изделията Горивен оптимизатор и т.н.
В момента съм започнал процедура за регистрация на няколко такива търговски марки, за да се защитят правно няколко наименования. Освен това в скоро време ще има и холограмна защита с уникален номер на всеки мой продукт - като се почне от четирите вида горивни оптимизатори, та до кутията ОК. Инвестирам средства и във тестове в специализирани лаборатории и институции - например пътните изпитания в Технотест, химико-физични такива за обработена вода, както и за обработено гориво - всички естествено придружени със съответните разходи. Отделно патентна защита на засега две заявки, които предстои да станат международни след по-малко от година - а там нещата са съвсем сериозни и нелеки.
Затова смятам, че не е правилно да се слагат на един кантар и с едно име нещата, които си правим в къщи за лично ползване и това, което се произвежда като стандартни продукти със съответното качество /което ще се подобрява постоянно като външен вид, а и като полезно въздействие/.
Дано ме разбереш правилно - и ти, а и колегите които експериментират с такива изделия. Нямам намерение да разсърдя или обидя никого, просто уточнявам позицията си. Освен това мисля, че това е логичното развитие на всичко ново и полезно. Винаги се минава по този път - през визия, експерименти, прототип, подобряване, технология, производство, разпространение на пазара. Всичко, което е останало на етап експеримент или прототип, явно не е жизнеспособно в реалния свят и не заслужава внимание. Затова аз се опитвам да мина по целия път на развитие на един продукт - и смятам че съм прав. Прекалено много добри продукти са останали само на идея или прототип, защото не са технологични или прекалено сложни за производство, а най-вече защото няма кой да организира и направи нещата така както следва. По правило всички изобретатели искат да вземат едни пари единствено срещу акъл как се прави съответното "велико" нещо, обръщащо според тях света наопаки, като в най-добрия случай имат нескопосан прототип /а обикновено само идея/. Това просто не е логично - затова реват, че никой не им дава големите пари и се правят на неразбрани страдалци. Аз минах през този етап преди 12 години, когато имах преговори с GE и отказах един 5 000 долара за идея, която при реализация даваше икономически ефект над 90 млн. годишно. Хората бяха прави, а аз не - но го разбрах едва преди три-четири години, когато започнах да произвеждам оптимизаторите ми. Нямаш ли краен пазар, идеята ти не струва почти нищо. Продукти много, предприемачи малко - а точно от това има нужда тази изстрадала от политици, бюрократи и всякакъв род измамници страна.
След това малко лирично отклонение, нека се върнем на практиката.
Понеже разводняваме темата, нека тук обсъждаме динамичното зареждане на водата и тръбите на Филип, като най-напреднали в момента от всички подобни реални изделия. Т.е. нещо което работи на практика, може да се пипне и е направено в съответствие с правилната теоретична база. И което предстои според мен да се използва на практика в реалния живот, защото е полезно и заслужава това.
Поздрави
Разбира се, всеки може да си прави каквито иска неща, затова даваме инфо тук и работим кой колкото може. Аз обаче се опитвам да направя всеки продукт по стандартизирани критерии - т.е. всеки да е еднакъв на 100% с другите, затова не искам подобните изделия които си правим за лично ползване да се казват по същия начин. Това според мен подвежда читателя. Затова не смятам че е редно и някой да си кръщава изделията Горивен оптимизатор и т.н.
В момента съм започнал процедура за регистрация на няколко такива търговски марки, за да се защитят правно няколко наименования. Освен това в скоро време ще има и холограмна защита с уникален номер на всеки мой продукт - като се почне от четирите вида горивни оптимизатори, та до кутията ОК. Инвестирам средства и във тестове в специализирани лаборатории и институции - например пътните изпитания в Технотест, химико-физични такива за обработена вода, както и за обработено гориво - всички естествено придружени със съответните разходи. Отделно патентна защита на засега две заявки, които предстои да станат международни след по-малко от година - а там нещата са съвсем сериозни и нелеки.
Затова смятам, че не е правилно да се слагат на един кантар и с едно име нещата, които си правим в къщи за лично ползване и това, което се произвежда като стандартни продукти със съответното качество /което ще се подобрява постоянно като външен вид, а и като полезно въздействие/.
Дано ме разбереш правилно - и ти, а и колегите които експериментират с такива изделия. Нямам намерение да разсърдя или обидя никого, просто уточнявам позицията си. Освен това мисля, че това е логичното развитие на всичко ново и полезно. Винаги се минава по този път - през визия, експерименти, прототип, подобряване, технология, производство, разпространение на пазара. Всичко, което е останало на етап експеримент или прототип, явно не е жизнеспособно в реалния свят и не заслужава внимание. Затова аз се опитвам да мина по целия път на развитие на един продукт - и смятам че съм прав. Прекалено много добри продукти са останали само на идея или прототип, защото не са технологични или прекалено сложни за производство, а най-вече защото няма кой да организира и направи нещата така както следва. По правило всички изобретатели искат да вземат едни пари единствено срещу акъл как се прави съответното "велико" нещо, обръщащо според тях света наопаки, като в най-добрия случай имат нескопосан прототип /а обикновено само идея/. Това просто не е логично - затова реват, че никой не им дава големите пари и се правят на неразбрани страдалци. Аз минах през този етап преди 12 години, когато имах преговори с GE и отказах един 5 000 долара за идея, която при реализация даваше икономически ефект над 90 млн. годишно. Хората бяха прави, а аз не - но го разбрах едва преди три-четири години, когато започнах да произвеждам оптимизаторите ми. Нямаш ли краен пазар, идеята ти не струва почти нищо. Продукти много, предприемачи малко - а точно от това има нужда тази изстрадала от политици, бюрократи и всякакъв род измамници страна.
След това малко лирично отклонение, нека се върнем на практиката.
Понеже разводняваме темата, нека тук обсъждаме динамичното зареждане на водата и тръбите на Филип, като най-напреднали в момента от всички подобни реални изделия. Т.е. нещо което работи на практика, може да се пипне и е направено в съответствие с правилната теоретична база. И което предстои според мен да се използва на практика в реалния живот, защото е полезно и заслужава това.
Поздрави