) коя е била заредена, като имах известни колебания за 1 друга, а останалите 3 определих категорично като незаредени. После опита и друг, но той избра тази чаша, за която имах колебания. След това опитах отново аз, но вече успях да отделя само 2 като категорично незаредени, а за останалите 3 нямах явно предпочитание - бяха се заредили от това, че стояха една до друга със заредената първоначално макар и за кратко. Като казвам разпознах, имам предвид на вкус, не усещам енергии, освен особено силни. Споделям го, ако иска някой друг да пробва нещо такова, а и за да избегне грешката, която допуснах - събиране на чашите една до друга. Между другото, през дъното на керамична чаша водата не се зарежда и не променя вкуса си. Предполагам, че керамиката (глината) не пропуска оргонна енергия с напрежение под даден праг и може да се ползва за филтър или за запазване енергията на налята в такъв съд заредена вода за по-дълго време. Сигурно не случайно са ползвали глинени стомни едно време.
Което ме навежда на едни други мисли, но ще ми трябва лаборатория, която да определя чистота на вода - или "гаражен" метод за това. Някакви идеи?
