icrow написаCOLONГравитацията на планетата привлича масата на обектите. Нали така? Тоест трябва да се противодейства на гравитацията или да се създаде среда, в която гравитацията да има обратни свойства върху предмета?
“Привлича” също е малко неточно понятие... Абе то както е тръгнало трябва всичко конвенционално да се преразгледа
Там така са се забатачили с тези противоречиви теории, че просто нямам думи, особено пък с тези тъмни енергии и материи, които са чиста фикция. Ще кажа как стоят нещата от гледна точка на нещата, които съм разучил. Гравитацията не е дърпателна, а бутателна сила. Едно масивно тяло (звезда, планета...) редуцира етерния поток в близост до него, което принуждава околния етер да се впусне към тялото, за да запълни празнините. Получава се все едно да дръпнеш запушалката на мивката и водата да тръгне. В такъв случай този етерен поток (гравитацията) ни притиска към Земята. Още една заблуда е, че гравитацията има само един полюс, т.е. този, който сме свикнали да виждаме или по-скоро усещаме. Всичко на този свят притежава дуалност и гравитацията не прави изключение. Например за електричеството полюсите са условно обозначени с “+” и “-“, магнитите пък си имат “север-юг”, а гравитацията притежава свойства, които можем да наречем “долина-хълм”. Долината е това което ние усещаме – потокът, който ни притиска към Земята. Хълмът е нещото, към което така всячески се стремим
и което наричат “антигравитация”. Проблемът е, че хълмът е “замаскиран” поради леко предимство в положителния заряд на частиците на материята. Положителен заряд дава долина, а отрецателен – хълм. Това е следствие от електрогравитационната връзка между силите. Томас Браун и други са провеждали опити с високи волтажи за доказване на тази връзка.
Гравитационната долина ускорява фотоните и им предава енергия – те стават по-енергетични и дължината на вълната им се отклонява към синия спектър. Хълмът има обратното въздействие – фотоните губят енергия и се отклоняват към червения спектър. (Тези енергетични колебания се дължат изцяло на етера.) Концентрирани хълм и долина биха произвели съответно видимо синьо и червено сияние. Спомнете си установката на онези руснаци, които се опитват да копират Гребенников. Апаратът излъчва червена светлина в долната си част, което е индикатор за мощен гравитационен хълм. Както знаем такова поле има деструктивни свойства, като в частност има свойството да забързва времето (темпът на етерните реакции). А забърването на тези етерни реакции ускоряват процесите на деградация както на жива така и на нежива материя (ускорена ентропия). Синият полюс има забавящ времето ефект и положително въздействие. Общо-взето излиза, че гравитационните хълмове са доста опасни за живите същества, което е и нормално, все пак сме “проектирани” да живеем в долина. Например космонавтите, прекарващи дълго време в безтегловност, започват да изпитват различни негативни ефекти като загуба на костна и мускулна маса, проблеми с кръвоносната система и т.н.
В крайна сметка трябва да се създадат изкуствени концентрирани долина/хълм в краищата на един апарат, за да започне той да се движи независимо в пространството. (Конвенционалистите бъркат този феномен с “изкривено пространство-време”). А когато е независим от околното пространство, един такъв предмет може да се движи с каквато скорост си поиска и да изпълнява на пръв поглед невъзможни маневри без проява на инерциални ефекти върху екипажа.
Очевидно могат да се използват електростатични полета, защото те пряко влияят на полюсите на гравитацията, но обикновено подходът е силов и неефективен – използват се огромни волтажи с не особено впечатляващи резултати. Както казва Кадуцеус трябва да се разработи устройство, което формира лавинообразен процес (като при лазерите) и с малко входяща енергия да се постигнат мощни хълм и долина. Но как може да се постигне достатъчна ефективност и стабилност на един такъв уред (защото ефектът е нестабилен и краткотраен, лично съм опитвал по технологията на Гребенников) си остава най-трудната част.
