Оргонни устройства в медиите - огледалото на Козирев

[Philip]

Ивчак, погледнах в сайта още като ги пусна.
На мен не ми харесват.
Ако въпроса е дали действат - да, действат и то в посоката, в която са описали там.
Но в тях има информация, която въздейства върху енергийната ни същност. Променя я. Това не е правилно. Гадно е.
Не приемам такава записана променяща намеса.
По ред причини съм и против "огледалата на Козирев", които сега станаха много модерни. Имат въздействие, което е противоестествено, а всяко такова е удар под кръста в енергетиката ни.

[icrow]

Не приемам такава записана променяща намеса.
По ред причини съм и против "огледалата на Козирев", които сега станаха много модерни. Имат въздействие, което е противоестествено, а всяко такова е удар под кръста в енергетиката ни.

[caduceus]

И на мен не ми харесват. Имам вътрешното чувство, че човешката енергийна структура не е толкова подредена - и не трябва да бъде, защото е флуидна и пулсира. Тези неща един вид стоят като решетки и нещо ограничаващо, някакъв капан, който ти подрежда нещата така че да станат статични. А лелята дето е шеф на тоя измислен институт си е една дебела напориста вещица, само казана с бъркоча и липсва
Огледалото е просто инструмент и засилва това което е в човека - като има боклуци, съответно се усилват те. Експериментаторът трябва да е доста чист за да си играе с такива неща - защото може да не му харесат работите в него, като се увеличат многократно и станат реални Трябва контрол и чувствителност едновременно, или ако ползваме термините на Кастанеда - не само да задвижиш събирателната точка, но и да я фиксираш стабилно в новото положение, за да възприемеш новата реалност която се е породила от използването на нов сноп енергийни нишки от излъчването на Орела Но за тия работи е нужно не само желание, а трябва и да си посъбрал сила - което не става без нищо, а с практика, силна вяра и непреклонно намерение. И да ти идва отвътре - което е плод не само на този живот
Аз лично мисля да си направя и се набутам в едно огледало на Козирев, но ще направя изследвания кое какво е, нивото на заряда вътре, с присъстващ наблюдател и т.н. Не може Нострадамус да е по-напред от нас Да се надяваме, че няма да превъртя от тестовете - поне много де

[hyparh]

Време е да хвърлим малко повече светлина относно детекторите на Козирев/Гребенников и по-точно какво пропускаме, за да функционират те При хора като ВСГ, които имат силно излъчване и чувствителност, е необходима само своеобразна стрелка, окачена на тънка нишка, за да я раздвижи със собствената си енергия. За обикновен човек, обаче, е необходимо и нещо допълнително. В този материал е описано как един такъв опростен уред може да се превърне в свръхчувствителна везна за детекция на етерни/оргонни/торсионни полета.
На теория звучи добре, трябва да се опита и на практика, защото това е нещо от наистина голяма необходимост за тези, които нямат способността да отчитат фините енергии.



ПОСТРОЯВАНЕ НА МЕХАНИЧЕН ДЕТЕКТОР ЗА ОТЧИТАНЕ НА “ВРЕМЕВИЯ ПОТОК”

Очевидно, един от най-важните въпроси, които възникват, е как тази фина енергия (етер) може да бъде засечена механично. Все пак тя бива напълно игнорирана от конвенционалната наука в последните 100 години. Тук е много важно да кажем, че въпреки слабото влияние на торсионните вълни върху материята, те все пак оказват механично действие.

Изследванията на Шипов, Терлецкий и др. руски теоретици, показват връзка между торсионната енергия и гравитацията, което води до използване на термини като “грависпинова енергия” или науката “грависпинорика”.
В тези нови теории гравитацията и въртенето са взаимосвързани подобно на електричеството с магнетизма. Въпреки, че торсионните вълни могат да се разпростират във всички посоки, има тенденция да се абсорбират от гравитационния поток, насочен към Земята. По тази причина най-осезаемият ефект от налягането на торсионните вълни, ще бъде леко спираловидно движение, “прикрепено” към гравитационния поток. Тъй като това налягане е много слабо/ефирно, обикновено не усещаме такива движения в себе си или в падащи обекти.
Много от торсионните детектори на Козирев включват предмети в движение, като например въртящ се жироскоп или асиметрично люлеещо се махало. Следната проста аналогия може да ни помогне да разберем как обекти в движение са способни да уловят това ефирно налягане.

Да си представим, че сме на платноходка в морето. Ако платната не са разпънати така, че да улавят вятъра, няма да се движим. Трябва да позиционираме така платната, че да улавят вятъра, както и, че трябва се завъртат при смяна посоката на вятъра.

Засичането на торсионни вълни е по-трудно от прихващане на въздушно течение от платно, защото постоянно променят посоката си под формата на триизмерна спирала. Ключът е по някакъв начин да предизвикаме вибрация в детектора, което ще позволи по-лесното му взаимодействие с тези триизмерни енергийни спирали. Козирев е бил способен да улови ефирното налягане на торсионните вълни, чрез комбиниране на две различни форми на вибрация или движение по едно и също време. В следващите параграфи ще разгледаме как може да се постигне това. Поставени в тези специфични условия, може да се използват жироскопи или махала, които да си взаимодействат с “времевия поток”, както го нарича Козирев.

Такива детектори изпитват промяна в теглото или внезапно се отместват/завъртат в отговор на уловената енергия. Един от най-опростените детектори на “времеви поток”, са “торсионните везни” – окачена балансирана стрелка, която може да се върти свободно. Както е описано в първата публикация на Козирев за 1971 г., стрелката на торсионните везни е асиметрична, т.е. едното рамо на стрелката тежи 10 грама, а другото само 1 грам.
Козирев окачвал стрелката на капронова нишка с дебелина 30 микрометра и дължина 5-10 см. Окачвал е нишката много по-близо до по-тежката страна на стрелката така, че последната да остане в идеално хоризонтално положение спрямо Земята. Тази позиция създава също по-силен стрес върху стрелката, което позволява да се завърта много леко.

По-лекият връх на така получената везна, бил оформян като стрелка, така че Козирев е можел да измери отклонението с помощта на транспортир. Затварял е цялата система под стъклен похлупак и е изтеглял въздуха до създаване на вакуум. Отгоре е поставял метална мрежа (подобна на Фарадеев кафез), за да се избегнат електромагнитни смущения. И най-важното – върхът на нишката е бил подлаган на вибрация от електромагнитно устройство.
Експериментите не се зачитали за валидни, докато стрелката не застане в идеално равновесно състояние, дори в присъствието на постоянните вибрации, прилагани към нишката. Тези вибрации придавали допълнителна чувствителност на уреда.

Имаме асиметрични везни (стрелка), внимателно окачени в равновесно положение на тънка нишка, което придава голяма чувствителност на системата. Можем да направим сравнение със силата на крика (лоста), с чиято помощ човек може да повдигне теглото на цялата си кола. А когато добавим и допълнителен стрес под формата на вибрация, детекторът може да стане толкова чувствителен, че дори изключително леките торсионни вълни, могат да окажат влияние. Това е един от хитрите методи за улавяне на тези ефирни сили. Друг тип детектор може да бъде развъртането на жироскоп, окачен на нишка, която също да бъде развибрирана.
Тази допълнителна чувствителност донякъде може да се оприличи с въздушният хокей. Там имаме плоска правоъгълна повърхност с множество дупчици, през които излиза въздух под налягане. Играта се играе с лека пластмасова шайба. Когато се пусне въздухът под налягане (подобно на асиметричната стрелка и допълнителната вибрация върху нишката), гравитацията върху шайбата се редуцира, което създава деликатен баланс между двете сили (гравитация-въздушно налягане).

Шайбата остава идеално статична, когато не се пипа, но ако вкараме външна енергия под формата на удар, тя се задвижва много бързо с много малко усилие. Когато въздушният поток се изключи, шайбата се движи по-бавно и изисква по-голяма сила за придвижване.

Същото важи и за детектора на Козирев. Ако не приложите вибрация към нишката, ще бъдете големи късметлии ако въобще засечете някаква реакция, защото “натискът” на торсионните вълни обикновено не е достатъчно силен да задвижи стационарен обект. Множество учени и експериментатори, които се опитват да репликират детекторът на Козирев, не успяват, защото не смятат за важно въвеждането на тази допълнителна вибрация.
Обикновено няма да може да засечете торсионни вълни с окачено рамо/стрелка, ако то не е асиметрично и/или ако не приложите вибрация на върха на нишката. Можем да направим аналогия и с примера от увода (тук не е включен [бел. прев.]), където разгледахме разликата между капка вода върху студен метал и капка вода въру нагорещен тиган. Вибрациите на нагорещеният метал карат капката да се движи активно наоколо и най-лекият наклон на тигана лесно я карат да се търкулне в съответната посока.

За читателите със склонност към духовни практики, е интересно да споменем, че ученията на посветените включват нуждата от “извисяване на вибрациите”, ако искат да бъдат способни да усещат невидимите вселенски енергии.
Както доказахме в един от експериментите ни, за относително кратко време човек може да се научи чрез докосване да усеща ефирното налягане на торсионните вълни на човешката аура. А с повече тренировки, аурите могат и да се виждат.


СПИСЪК С НАЙ-ДОБРИТЕ НЕМЕХАНИЧНИ ДЕТЕКТОРИ

Въпреки, че до сега дискутирахме жироскопи и асиметрични стрелки, Козирев е работил и с немеханични детектори. Това, което разбираме под “немеханични”, е, че торсионните вълни могат да бъдат засечени без подвижни елементи/части, изискващи две различни форми на механична вибрация или движение.
Някои от тези немеханични детектори демонстрират известна чувствителност в присъствието на торсионни полета, а в случаи, при които се използват волфрам и кварц, ефектите от торсионните полета върху материала, могат да бъдат необратими. Следните методи ще покажат промени в присъствието на торсионна енергия:

1. Проводимост на резистор, особено на такъв от волфрам.
2. Нивото на живак в термометрите.
3. Вибрациятата на кварцовите резонатори.
4. Електрическия потенциал на термодвойка.
5. Вискозитетът на водата.
6. Работата, която може да се извърши от фотоволтаична клетка за единица време.
7. Скорост на реакциите при химически съединения (като например реакцията на Белоусов-Жаботински).
8. Скорост на растеж на микроорганизми и растения.

Източник: http://divinecosmos.com/start-here/book ... na-kozyrev

[caduceus]

Има данни че специфичен вид лампа може да се ползва за детектор. Силов лампов триод - имам схемата и описание на английски на прибора, ако има интерес някой ще я пусна тук. С такова устройство са се правели някои официални биофизични експерименти преди доста години и е работело добре, а хората са известни учени със позиции.
Поздрави

[hyparh]

Може да й хвърлиме едно око

[caduceus]

Ето. Особено Burr е признат капацитет по темата. Лампата е power triode No. 112-A
Поздрави!

[caduceus]

Нещо от колегите руснаци - вижте какво хубаво яйце са направили, как работи и какво има в него Обясненията /особено на първата хубавица/ са доста подробни... Доколкото виждам, са ползвали някаква бъчва + доработка на върха и накрая за фасон отвън - златиста боя Добре се е получило, доста мощно изделие
https://www.youtube.com/watch?v=smCA4SfHaTo

Може да се направи от алуминиеви листи и разкрояване за да стане горе-долу яйцевидна формата. Като се поосвободя го почвам

[hyparh]

Готина идея да се направи с бъчва и да се използва нейната кривина, стига да разполагаш с необходимото място. Преди време гледах клипчета как някои руснаци направо спят в огледало на Козирев На сутринта се чувствали много добре, заредени с енергия и си спомнят ярки сънища. Трябва да опитаме да направим и нещо за биоенергиен трансфер, подобно на Цзян Канчжен, примерно в умален мащаб за малки организми като за начало

[hyparh]

ПП.
Сега погледнах, че на предната страница си писал за малкия конусен модел и за варианта с параболичните огледала. Последните може да се направят евентуално от облепени с фолио сателитни чинии.