Ето и превод на описанието на летателният апарат на Рота
"Le Matin" ( November 15th, 1915 )
Marseille, 13 September. From the special correspondent of “Matin”.
“Италиански инженер, който в момента живее в нашия град, направи зашеметяващо откритие, което позволява зависването на тяло в пространството. Този откривател е проф. Луи Рота – открива апарат, който властва над закона за гравитацията, способен да зависва статично във въздуха на височина до около 1000 метра. Този апарат може да се придвижва с огромна скорост в коя да е посока и да спре където и да е, без помощта на никакви механични мотори, а с помощта на радиовълни.
Принципът на това откритие лежи в основата на разделянето на електростатичната и магнитна сили, което отключва привличане и отблъскване с достатъчна сила, за да поддържат апарата зависнат във въздуха на височина от 400 до 1000 метра за много часове – 40 или повече. Ако скоростта на вятъра е под 14 км/ч, апаратът остава да виси на едно място. При по-силни ветрове, апаратът може да се издигне над въздушното течение и пак да се позиционира на едно място.
Вече се проведоха експерименти с положителни резултати. Друг летателен апарат с форма на цигара беше направен в Марсилия. Длъжината му е 4 метра, ширината – 75 см. и тежи 95 кг. Може да носи товар от 45 кг. и да остане във въздуха за 24 часа. Придвижи се на 200 км. от стартовата си позиция и може да премине разстоянието Марсилия-Париж (653 км. по права линия) за 3 часа, и Париж-Торино (585 км.) за 2 часа и 15 мин.
В предната записка споменах, че металите съдържат латентна (скрита) енергия, която с помощта на определени природни сили, може да бъде пробудена и използвана. Отбелязвам, че земното привличане се причинява от действие на определена сила, която може да бъде контролирана и използвана. Това е силата, която поддържа в състояние на равновесие молекулите на всички тела. Тя работи в синхрон с множество други природни сили. Ако металическа маса бъде обработена по определен начин с помощта на натуралната сила, която може да наречем “земно притегляне”, става възможно неутрализирането действието на това притегляне, така че тази метална маса да остане зависната във въздуха. Ако операторът приложи към тази маса сила, по-голяма от земното притегляне и с противоположна посока, масата ще се издигне нагоре. Ако пък се намали интензитетът на тази противодействаща сила, масата ще се спусне към Земята с определен темп. Такива са принципите за реализация на летящо устройство от такъв вид, което избягва въздействието на земното притегляне, а също предоставя редица предимства.
Апаратът е съставен основно от затворена метална капсула, съдържаща двигател и пасажери. Според целите, капсулата може да има всякаква форма. Не е необходимо формата да е аеродинамична. Капсулата е неутрална, т.е. металните й части не се подлагат на никакви процедури. Лежи на земята посредством четири колелета, а в долната си част има мулти-метална платформа, която може да потъне в земята. Тази платформа е съставена от метални ленти/шини, обработени по специален начин. В долната си част капсулата е снабдена с обработен мулти-метален блок B, който е свързан с контролния пулт на пилота. В горния край на капсулата е поставен друг блок B’, чийто състав е различен от този на B, но е обработен със същите енергии. Той също е свързан с контролния пулт на пилота. Връзката на платформата със Земята, както тази на блок B с капсулата, стават причина за издигането на апарата. Тази операция се извършва чрез придвижване по земя (чрез колелата) на няколко метра разстояние. Може да се извърши бавно или бързо, според нуждите.
Когато апаратът се издигне на няколко метра, платформата се придърпва от капсулата, контактът с блок B се прекъсва, а се осъществява такъв с B’. От този момент апаратът бързо или бавно набира височина по вертикала, в зависимост от това как пилотът регулира взаимодействието между блокове B и B’, понеже действието на B’ кара апаратът да се издига, а това на B – да се спуска. По този начин се осигурява издигането и снишаването на апарата, но все пак има нужда от допълнителен двигател, осигуряващ движението по хоризонтала. Може да бъде използван петролен двигател с витло, както е при обикновените летателни машини. Машината ще бъде безтегловна, но рискът от пожар ще бъде същият като при обикновените летателни апарати.
Енергийното взаимодействие между блокове B и B’, създават около апарата зона, в която въздухът е разреден, като по този начин апаратът не изпитва въздушно съпротивление. Ще бъде нечувствителен към ветрове и бури, така че петролният двигател може да се използва със значително намалена мощност. Напълно възможно е да се използва специален безгоривен движител, който не използва познати енергийни източници. Неговият принцип е изключително прост и може да се постави в апарата за регулиране на потоците.
Ако специално обработен меден цилиндър, се постави така, че да обгърне специално обработен цинков цилиндър, поставен на същата ос, то последният ще бъде принуден да се върти бързо или бавно в зависимост от площта на зоната на взаимодействие между цилиндрите. Ротационното движение осигурява придвижването на апарата по начин... (тази част липсва от оригиналния текст).
Обработката на металните части на двигателя се извършва спрямо начинът на придвижване на апарата. Скоростта му може да достигне 1000 км/ч.
- fr508-1.jpg (67.89 KiB) Прегледано 7293 пъти
- fr508-2.jpg (43.34 KiB) Прегледано 7293 пъти
Принципът на това изобретение е, че се прилагат електрически и магнитни сили по начин, по който се получава взаимодействие с електрическите и магнитни сили на атмосферата и Земята, а ефектът от тези (отблъскващи) взаимодействия е поддържането на апарата зависнат във въздуха или много бавното му спускане.
В конструкцията на апаратата, активните и неактивни части се съставят от различни материали. Едните са от добри ел. проводници като сребро, мед, меко желязо и т.н., а другите от дърво, алуминий и други леки материали.
На чертежът е представен апарат с цилиндрична форма, но може да бъде всякаква друга според нуждите и предпочитанията. Фиг. 1 показва странично сечение на машината, а Фиг. 2 изглед отгоре. Тялото на апаратът се състои от затворен вертикален цилиндър, като двата му отвора са запечатани с куполовидни елементи 1, в центъра на които присъства по един метален прът 2. Цилиндърът е разделен на три секции 3, 4 и 5, изолирани помежду си чрез изолиращи пръстени 6 и 7. Цилиндърът се поддържа от подпори 8, които варират като брой в зависимост от големината на устройството, които поддържат обгръщащите метални листи 9, 10 и 11. От тях радиално излизат метални дискове 12, 13 и 14. Концентрично в частите 3 и 5 от централния цилиндър и дискове 12 и 14, има метални обгръщащи листове 15 и 16, поддържани от подпорите 17 и 18, свързани чрез 19 към централните метални пръти 2. Арматурите 17, 18 и 19 са увити с медни намотки, захранени с източник на електричество 20 (батерия или друг генератор), разположен във вътрешността на централния цилиндър 4. Токът също може да идва чрез електрически вълни. Рамките 17 и 18, както и централните пръти 2, са с удължения 21, които играят ролята на електромагнити. При активиране на устройството, диск 13 ще придобие положителен заряд, а дискове 12 и 14 ще са с отрицателен заряд. След като атмосферното електрическо поле е нестабилно и може да варира, съществува възможност за смяна на връзките на соленоидите (намотките) 17, 18 и 19. Първоначалните отрицателно заредени дискове 12 и 14 могат да станат положителни, така че формираните магнитни полета все още да се привличат от атмосферното ел. поле и да се отблъскват от земното магнитно поле.”
Източник:
http://www.rexresearch.com/rotarb/rotarb.htm
Разбирам, че се получава нещо като униполярен капацитет изолатор-метал-изолатор. Ще го опитам при първа възможност.
Да ти кажа аз така си и помислих, защото всички опити които до момента съм провеждал показват, че положителните токоносители привличат материя, а отрицателните я отблъскват (което се съгласува с опитите на Т. Браун и етерната теория). В случая подадох + на парче поцинкована ламарина, под нея пластмаса, а отгоре балсово дърво, всичко това върху една стъклена чаша, която стои на везната (за да изолирам везната от ВН). Установката тежеше 200 гр. и винаги ставаше на 201 гр. при подаване на положителен заряд.
