Това е малко по-сложно, трябва да се сметне точно колко да се вкара минус, за да може да се усили после плюса от втората степен. По принцип това се прави в затворена среда и с един вид "натиск" върху флуида, т.е. да се води всичко с контрол, което е най-лесно в тръба. На Шаубергер имплозионните тръби от последно поколение са така. Той има и обикновени медни тръби с кръгло сечение и не конусовидни, завъртени в спирално-конусна пространствена форма. Това е най-лесно. Вземаш една проста медна тръба и я насукваш като конус надясно към изхода. На входа имаш нула или минус от нормалната вода, на изхода имаш плюс. Ако вкараш и осови завихрители, имаш още повече плюс

Ако направиш тръбата конусна в сечението и, имаш още повече. Ако завихриш минусово по оста наляво в началото, а после обърнеш въртенето /енерджи канон/ в средата между двете десни витки, имаш много, много плюс
Абе да се събере всичко това в един турбонатор с 8-10 см дължина /и то работещ на въздух/ е трудно, да не кажа невъзможно... Просто ако трябва да се прави като хората, трябва да е с дължина поне 25-30 см, нещото да е дебело общо 10-12 см. и да се направи имплозионна тръба с енерджи канон, помеднена и посребрена отвътре. Всичко да се изчисли за потока който минава през въздуховода със сериозна скорост при 3-4000 оборота, при ниските обороти да не работи със същата ефективност и т.н. и т.н.
Така че реално винаги има компромиси. Занимавката с това е като да правиш самолет от дърво и плат, при положение че хората карат изтребители от алуминий и титан

Работете си де, не искам да ви отчайвам
Поздрави
ПП
Това тенеке на картинката е много, ама много с компромиси... Аз лично не бих го направил това, камо ли да го снимам - по-добре с пластелина и тръбите от климатик
