Антигравитация

[hyparh]

Планът вече е малко по-различен, ще ползвам метализирани сламки (най-вероятно със спрей, съдържащ медни частици) и сходна конструкция като от схемите - с прилагане на високо напрежение (ще тествам както DC, така и AC). Когато съм готов ще пусна снимки да видим как е излъчването и тогава може да коментираме подробностите, засега ще го тествам само аз. Общо-взето идеята е да се получи максимално излъчване само от едната страна, да се формират стоящи оргонни вълни заради повтарящия се патерн на сламките, и да се получи отблъскване на материя.
А ти ако искаш сподели "простотията", може да излезе нещо

[Vananda]

http://www.tbbon.net
Интересно четиво за което нямам време. В което намерих това което се оптивах да кажа.

Това е полето на частица която не се движи.

interaction_Page_190.png (58.53 KiB) Прегледано 9316 пъти

Това на частица която се движи със скорост 0,8C (C=скорост на светлината)

interaction_Page_193.png (59.56 KiB) Прегледано 9316 пъти

Когато имаме две частици които се движат успоредно но едната изпреварва другата в плоскоста на движение се получава следното:

Untitled-1.png (98.19 KiB) Прегледано 9316 пъти

Виждате че едната частица получава влияние от другата, но първата не получава същото...
Абсолютно същото е и с по-ниски скорости, но получената сила от разликата е по-малка.
(Последната снимка е създадена от мен)

[caduceus]

Теорията е хубаво нещо, но нека се върнем на практиката. А такава колкото щеш - Хътчинсън, Гребенников, механична антигравитация чрез въртене на тежки тела по две оси, намаляване на теглото при резонансна вибрация на съдове с течности, електрогравитатори на Т.Т.Браун и т.н. /оригиналите на последните нямат нищо общо с т.нар. лифтери, както се опитват да го изкарат дезинформаторите/
Проблемът при енергийната поляризация, която поражда левитативните сили е, че в повечето случаи под тялото се развива силно негативно поле /над него е позитивно/. Това автометично води до строги изисквания за мястото на кацане и излитане, тъй като полето е много вредно за всичко живо - растения изсъхват дори до степен на овъгляване, животни и насекоми бягат, въобще нищо не се развива а гине. Това значи, че технологията не може да се ползва свободно, а трябва сериозно внимание и специални места за кацане и излитане. Т.е. нещата дето ги гледаме по фантастичните филми за колите дето си кацат навсякъде не са оправдани от глидна точка на реалността.
Затова открих и темата за летящата кола с по-проста и стандартна технология, без използване на антигравитация. Само пояснявам Иначе за космически полети антиG е неоспорим победител
Поздрави

[hyparh]

Любимата ми тема :smils: Хътчисън ефектите са трудни за възпроизвеждане, понеже там има много неизвестни, пък и се ползва силов подход. Имал е какви ли не машинарии в лабораторията - от средноголеми теслови тр-ри до огромни мегаволтови Ван де Грааф генератори + каква ли не военна апаратура. Макар, че той самият казва, че излъчените ел.магнитни вълни, причиняващи необходимата интерференция, са били с мощност под 100W (около 70 доколкото си спомням) в комбинация с теслов траф и ВДГ генератор. Но какви точно са били честотите не се споменава.
По Т.Т. Браун подходът също е силов - изискват се високи напрежения за проявяване на тяга в гравитаторите. С облъчване на гравитатора с микровълни може да се постигне значително по-силна тяга, но това още не съм го опитвал макар, че имам възможност. Тези са опитите ми с гравитатори:

https://www.youtube.com/watch?v=FjYtsLn ... TLjyyqc9EQ

https://www.youtube.com/watch?v=DP1q95f ... TLjyyqc9EQ

Гребенников си е друга бира - изключително елегантна технология по мое усмотрение, проста и ефективна, каквато само природата може да сътвори, а ние можем само да осъзнаваме, да се учим и репликираме. А като бонус (и то какъв!) идва невидимостта Опитите в гаража са истината...

Едни клипчета за гъдел, макар и с лоша резолюция (забележете белите цилиндърчета - кухинни структури - под дървената кутия):

https://www.youtube.com/watch?v=mODcfxA ... EQ&index=3

https://www.youtube.com/watch?v=kHfyP7yeTbc

Тези пичове си "джиткат" с антигравитацията, та ние ли да не можем да го направим

[caduceus]

Интересно видео, ще тествам утре за евентуалните полета около изделието.
Малко история - едно откритие, което е изтрито дори от rexresearch библиотеката, но го открих тук
http://books.google.bg/books?id=Pxy4dCQ ... on&f=false
Уникален експеримент на Ковски и Фрост с кварцов кристал, високо напрежение и микровълни. Накратко резултатите - левитация, уголемяване на кристала и превръщането му във един вид гъбеста материя, закачване на тежести под него които губят теглото си..
Поздрави!

[Vananda]

Интересно защо не споменавате John Searl , има доста интересна история.

[caduceus]

При Сърл има доста особености.

1. Неговата технология е свързана с някои заблуди и коренно различни конструкции. Например първият тест е бил с по принцип неработеща конструкция, но случайно е счупил живачен термометър докато е мерил загряването вътре при въртене /което говори за вихрови токове на Фуко/ и живакът се е разлял на топчета вътре във ротора. Това е довело до всички по-нататъшни странни ефекти + саморазвъртането.
2. Системата със магнитите не е така проста както изглежда. Те са подлагани на определен вид допълнителна обработка след намагнитването, която е включвала импулсни ел. полета и т.н., няма естествено подробности за нея. Целта според мен е да се разбие вътрешната енергийна структура на магнитите, и да се осигури оргонна проницаемост подобно на полупроводник от типа оргонен диод, същевременно и концентратор /поляризатор на оргонното поле/. Такива магнити знам че са се ползвали само в едно друго СЕ устройство, VTA на Флойд Суийт
3. Има много данни за дезинформация по въпроса, включително и от късните интервюта и видеа на самия Сърл

Поздрави

[hyparh]

Здравейте,
Пускам малко по-особени неща за измерване, предполагам тук само напреднали ще могат да видят формата на полето, излъчена от тези фрактали. Това, което се вижда на снимките е антигравитационен двигател в начален етап на разработка. Проекта се изпълнява от малък екип учени начело с проф. Дейвид Парес от Университета в Небраска. Вече са проведени експерименти за отклоняване/изкривяване на светлина, преминала през полето - опитите са положителни. Установено е и олекване на модела. Не е ясно дали по време на снимките прототипът е бил пуснат, но все пак горе-долу се виждат фракталите и формата им, по които евентуално може да се "отчете" нещо. Интересното при този двигател е, че продуцира дърпателна, а не бутателна сила, което би трябвало да е свързано с положителна оргонна енергия. Всъщност при интерес може да разгледаме нещата в темата "Антигравитация".

Ще продължа тук с повече подробности. Д. Парес е учен, който не е като повечето му колеги конвенционалисти. Той гледа на света по-разчупено и е отворен за изследвания встрани от мейнстрийм науката. Това донякъде е провокирано от едно негово наблюдение на НЛО, когато е бил на 16 г. Описва го като сребрист диск, който кръжал над близкия хълм.
По-късно Парес започва да се интересува от Бермудския триъгълник и странните изчезвания на мореплавателни съдове и самолети. Постепенно започва да вижда определени връзки, засягащи астрономията, физиката, метеорологията, както и взаимовръзката Земя-Слънце. Започва да изследва в частност влиянието на Слънцето върху процеса на формиране на гръмотевичните бури. Събира архиви за слънчевата активност – петна, изригвания, слънчев вятър и др. Според него при силна слънчева активност в района на Бермудския триъгълник могат да възникнат т.нар. мега бури, които са силно енергетизирани и произвеждат огромни количества йони в атмосферата. Може да се стигне до възникване на феномен наречен електронна мъгла – силно зареденият въздух започва да сияе в синьо-зелено. Този тип бури имат свойството да канализират големи количества от космическата енергия към Земята. Мощната йонизация от такава буря може да засегне апаратурата на самолет на над 80 км. разстояние и евентуално да я повреди. Компасът в такива случаи става безполезен – започва да се върти хаотично. Оттук следва катастрофа, изчезване на самолета, а най-интересното е, че може да възникне пространствено и времево отместване, което за секунди да изпрати самолета на стотици километри разстояние. Точно такъв случай кара Парес да се заеме с изучаването на електромагнитните полета в бурите, причиняващи пространствени и темпорални аномалии, и да ги репликира успешно в лабораторията.
Изследванията му сочат, че 87% от злополуките в Триъгълника са се случили точно в условия на силна слънчева активност и наличие на мега гръмотевична буря в околността.
На 4-ти декември 1970 г. Брус Джернън пилотира малък самолет (Beech A-36 Bonanza). Докато лети над Бермудския триъгълник в посока Маями, попада в силна гръмотевична буря. Изведнъж навлиза в нещо като тунел, а в края му бива обграден от електронна мъгла. След като Джернън прави радиовръзка с Флорида, се оказва, че за секунди е изместен на около 160 км разстояние. По-късно това е потвърдено от регистрите на наземните радари, както и от това, че в резервоара на самолета остават девет галона излишно гориво от изчисленото за полета.
Парес стига до извода, че преплитане на електромагнитните полета от бурите по определен начин, могат да създадат подобни аномалии. При мега бурите измерват напрежения надхвърлящи 400 000V и 200 000A ток на метър.

ts_18-qpr.jpg (115.17 KiB) Прегледано 9210 пъти

При първите си лабораторни опити пресъздава формата на преплитащите се полета чрез специални антени, при което се получава малък сектор на “изкривено пространство”.
Тук отварям скоба, че Парес и екипът му се придържат към понятията за изкривено пространство и време на Айнщайн, което е погрешна представа, но това така или иначе не е спънка за прогреса. В действителност тези неща трябва да се раглеждат като сгъстяване/разреждане на етера, както и етерни реакции.

c7e429a8DEFAULT.jpg (118.97 KiB) Прегледано 9210 пъти

Чрез прецизни лазерни измервания установяват отклонение на лъча, преминал през активната зона. На по-късен етап заменят антените с електропроводящи фрактали отпечатани върху платки:

554eed6fDEFAULT.jpg (164.27 KiB) Прегледано 9210 пъти

Тук може да се види, че когато активната част (фракталите) сочи нагоре върху везната, се измерва намаляване на теглото:

98024524DEFAULT.jpg (98.54 KiB) Прегледано 9210 пъти

8021812eDEFAULT.jpg (163.4 KiB) Прегледано 9210 пъти

При следната конфигурация фракталите сочат надолу – кантарът отмерва увеличаване на теглото:

8783e26fDEFAULT.jpg (108.23 KiB) Прегледано 9210 пъти

854186a6DEFAULT.jpg (88.01 KiB) Прегледано 9210 пъти

Скоро екипът възнамерява да тества двигателите върху малък летателен апарат.

За повече подробности: http://www.paresspacewarpresearch.org/index.htm

[icrow]

Интересно! Определено заслужава внимание.

[icrow]

Кaто се зaмисля този сaмолет, който изчезнa мaрт месец, нaй вероятно му се е случило нещо, кaто нa тези телепортирaните в бермутския. Вероятно се телепортирaл в някое съседно измерение. Обaче нaдaли е зaрaди природно явление. Дaже близките нa пaсжерите кaзвaт,че телефоните им дaвaли свободен сигнaл. Кой знaе, кое прaвителство си води експерименти